Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – [населено място], при ЦУ на НАП, против Решение № 2467/20.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1087/2015 г. по описа на Административен съд [населено място] /АС/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано и постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу РА, в обжалваната част. Претендира разноски -юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна [фирма], не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/10.03.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП – В.., потвърден с Решение № 241/06.06.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП" – В., с който на [фирма] са установени задължения за данък добавена стойност /ДДС/ и корпоративен данък /КД/, съответно ДДС общо в размер на 121251, 16лв. и лихви 35563, 64лв., от които: за д. п. м. 09.2009г. – 2926, 86лв. и лихви 1329, 57лв; за м. 06.2010г. – 1751, 26лв. и лихви 657, 69лв; за м. 08.2010г. – 27425, 71лв. и лихви 9819, 31лв; за м. 09.2010г. – 13915, 81лв. и лихви 4864, 38лв; за м. 08.2011г. – 42975, 42лв. и лихви 10948, 76лв; за м. 09.2011г. – 32256, 10лв. и лихви 7943, 93лв; и КД общо в размер на...