Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” "ОДОП" [населено място], против Решение № 2537 от 15.12.2915г., постановено по адм. д. № 1607/15г. по описа на Административен съд [населено място] /АС/.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново с което се отхвърли жалбата в обжалваната част на РА, с присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът - Н. Р., действащ като [фирма], чрез пълномощника си адв. М. Ф. в писмено становище излага доводи за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира разноски за насотящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неснователна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е решението на съда, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-26-1402019-091-001 от 13.03.2015 г. на ТД на НАП П., в частта му, потвърдена с Решение № 465/08.06.2015 г. на Директора на дирекция „ОДОП” - [населено място], при ЦУ на НАП, с която допълнително са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер 13 295.18лв. и лихви 1 898.52лв.

В останалата част с която е отхвърлена жалбата на търговеца, поради липса на касационна жалба решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство.

Предмет на спора пред АС е бил налице ли е хипотезата...