Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение № 413 от 13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 8059/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение по т. 4 от протокол № 55 от заседанието на Висшия съдебен съвет (В.), проведено на 05.11.2015 г., с което на Д. Х. Х., прокурор на Районна прокуратура [населено място], не е наложено дисциплинарно наказание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответниците - Прокурорска колегия на В. и Д. Х. Х., чрез пълномощниците си оспорват жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Контролът за законосъобразност на оспорения акт на В. е извършен по реда на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Спорният въпрос за валидността на взетото от кадровия орган решение предвид изискуемото се мнозинство по чл. 320, ал. 4 във вр. ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) - 11 "за", 5 "против" и 3 "въздържал се", е разрешен с решение № 8353 от 06.07.2016 г. по адм. дело № 5701/2016 г. на ВАС, петчленен състав, от което както тричленният състав, така и настоящият състав е обвързан съгласно разпоредбата на чл. 224 от АПК.

Обосновани от фактическа и правна страна са изводите на първоинстанционния съд за субективна несъставомерност на вменените с предложение № 11-12-062/19.03.2014 г. на главния инспектор виновно извършени дисциплинарни нарушения от страна на Х.. Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на съдебното решение по чл. 41 и чл. 42, ал. 1 от ЗНАФ (ЗАКОН ЗА Н. А....