Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 258 от 08.07.2016 г., постановено по адм. д. № 125/2016 г. Административен съд – Перник е отхвърлил жалбата на А. И. Н. от [населено място] против решение № [ЕГН] от 08.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-13-4 от 15.01.2016 г. срещу разпореждане № [ЕГН] от 08.12.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание § 51, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на ЗИДКСО) е преизчислена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е определена в размер на 643.38 лева, считано от 01.10.2015 г., като неоснователна. С решението първоинстанционният съд е осъдил А. И. Н. да заплати на директора на ТП на НОИ – П. направените съдебни разноски в размер на 350 лева.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от А. И. Н., чрез адв. С. с молба да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което делото да се върне като преписка на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Твърди, че при изчисляване на пенсията на основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО, увеличението на пенсията му е в размер само на 14, 26 лв., което е несправедливо малко увеличение на фона на прехвърлените във фонд „Пенсии“ 4 585, 92 лв. от индивидуалната му партида в Универсален пенсионен фонд.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. С., който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, представя и допълнителни писмени бележки.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – П., редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Определеният с оспорения административен акт размер на пенсията е съобразен с § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО. Това се потвърждава и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, назначена от първоинстанционния съд. Освен това доказателствата по делото сочат, че касационният жалбоподател доброволно е избрал да прехвърли набраните в индивидуалната му партида средства от Универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ към държавното обществено осигуряване.

Върховният административен съд, шесто отделение, обсъди събраните по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, но по същество е неоснователна.

Съдебното решение се обосновава с обсъждане на данни от писмените доказателства по преписката и от констатациите на приетото и неоспорено от страните експертно заключение.

Жалбоподателят А. И. Н. е пенсиониран с разпореждане № [ЕГН] от 31.03.2006 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – П., считано от 10.09.2005 г. пожизнено на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО, като има положен стаж от първа категория и по чл. 104, ал. 4 от КСО 22 г. 01 м. 00 дни, от трета категория 1 г. 10 м. и 04 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 6 от КСО 2 г. 11 м. 09 дни.

След първоначално определения размер, получаваната от Н. пенсия е била изменена на основание чл. 102 от КСО във вр. с чл. 21, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) с разпореждане от 23.10.2015 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – П. поради допълнително придобит след пенсионирането осигурителен стаж за времето от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г., като пенсията му е определена в размер на 629, 12 лева.

Със заявление вх. № 2195-13-63 от 23.09.2015 г. А. Н. е поискал на основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ПЗР на ЗИДКСО средствата по индивидуалната му партида в универсален пенсионен фонд да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Във връзка с подаденото заявление директорът на ТП на НОИ – П. е уведомил универсален пенсионен фонд „Доверие“ с писмо изх. № 1029-13-1406/02.10.2015 г. за заявеното от Н. желание за прехвърляне на средствата му, набрани в индивидуалната му партида.

С разпореждане № [ЕГН] от 08.12.2015 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – П. е преизчислил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Н. на основание § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО, като я е определил в размер на 643, 38 лева, считано от 01.10.2015 г. Недоволен от размера на увеличението на пенсията, Н. е подал жалба до директора на ТП на НОИ – П. срещу разпореждането от 08.12.2015 г., който с решение № [ЕГН] от 08.02.2016 г. я е отхвърлил като неоснователна.

Спорният по делото въпрос е размерът на преизчислената пенсия след прилагането на § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО и моментът, от който следва да бъде преизчислена в този случай.

Жалбоподателят Н. не е представил нови доказателства, но претендира, че натрупаните средства в пенсионен фонд [фирма] в размер на 5 156 лева, които са прехвърлени във фонд „Пенсии“ към държавното обществено осигуряване, следва да му осигурят по-голямо увеличение на пенсията, тъй като преизчисляването е довело до увеличение в размер само на 14, 26 лева, което е некоректно и несправедливо.

Назначеното вещо лице по делото пред Административен съд – Перник е потвърдило този размер като правилно изчислен, декларирайки в съдебно заседание, че при проверка на пенсионната преписка и изчисленията, направени въз основа на нея, констатациите на административния орган се потвърждават. Въпреки несъгласието с тези констатации, жалбоподателят не е оспорил депозираното заключение и по делото не е поискано назначаването на тройна експертиза.

Съгласно § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, могат да поискат преизчисляването й, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд "Пенсии". Съгласно чл. 21а, ал. 1 от НПОС при определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. За лицата от дирекция "Специална куриерска служба" към Министерството на вътрешните работи намаляването на осигурителния доход се прилага за периода след 31 декември 2012 г. Видно от разпореждането от 31.03.2006 г., с което на Н. му е отпусната пенсия, индивидуалният му коефициент е намелен с 0.103 (SPK). Видно от разпореждането, с което е преизчислен размерът на пенсията, с оглед прехвърлянето на средствата по индивидуалната партида на лицето във фонд „Пенсии“ към ДОО, индивидуалният коефициент на Н. е определен без да е отчетен коригиращият коефициент - 1.850. Тези данни се потвърждават и от заключението на вещото лице, което е потвърдило констатациите на административния орган.

Неоснователни са и възраженията, че пенсията е следвало да се преизчисли от датата на отпускането й. В § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО е посочено също така, че преизчисляването се извършва от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Видно от данните по делото заявлението е подадено на 23.09.2015 г., поради което правилно административният орган е преизчислил пенсията, считано от 01.10.2015 г.

От данните по делото се налага изводът, че новият размер на пенсията на А. Н. правилно е изчислен и не са налице данни за отмяна на обжалваното решение на Административен съд – Перник по сочените от касационния жалбоподател основания.

По отношение на оспореното решение, в частта, с която А. Н. е осъден да заплати на директора на ТП на НОИ – П. разноски в размер на 350 лв. Правилни са изводите на съда, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК за възлагане в тежест на жалбоподателя на разноските при отхвърляне на жалбата, ако страната е ползвала адвокат, съответно юрисконсулт по аргумент от чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В случая съдът е следвало да присъди посочените разноски в полза на юридическото лице - ТП на НОИ – П., а не на директора на ТП на НОИ – П.. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на административния орган, издал обжалвания акт, а в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулт едноличен административен орган. Поради изложеното решението в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати разноски на директора на ТП на НОИ – П. следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което А. Н. да бъде осъден да заплати разноски в размер на 350 лева на ТП на НОИ – П..

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 258 от 08.07.2016 г., постановено по адм. д. № 125/2016 г. на Административен съд – Перник В ЧАСТТА, с която е осъдил А. И. Н. да заплати на директора на ТП на НОИ – П. направените съдебни разноски в размер на 350 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. И. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – П. направените съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ. Решението не подлежи на обжалване.