6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4432

гр. София, 07.10.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 3602 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби, както следва:

1/ на Л. П. П. и М. Г. К. – П., представлявана по пълномощие от съпруга й Л. П. П. против определение № 823 от 26.02.2024г. постановено по ч. к.д. № 4008/2023г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане подадена от тях частна касационна жалба срещу определение № 9/11.01.2023г. по в. ч.гр. д. № 468/2022г. на Апелативен съд – Бургас и е прекратено производството по ч. гр. д. № 4008/2023 г. на ВКС, IV ГО в тази част.

С обжалваната част от определението Апелативен съд – Бургас е потвърдил определение № 1796/01.08.2022г. по в. гр. д. № 466/2022г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1501/07.02.2022г. по описа на БОС, идентична с жалба вх. № 2300/07.02.2022г. по описа на ЧСИ С. Н., подадена от Л. и М. П. срещу действия на ЧСИ С. Н., с рег. № 805 по изп. дело № 630/2021г., изразяващи се в отмяна на две постановления за възлагане и отказ да администрира жалби срещу постановления за възлагане до БОС.

2/ на Т. И. К. против определение № 823 от 26.02.2024г. постановено по ч. к.д. № 4008/2023г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба срещу определение № 9/11.01.2023г. по в. ч.гр. д. № 468/2022г. на Апелативен съд – Бургас и е прекратено производството по ч. гр. дело № 4008/2023г. на ВКС, IV ГО в тази част.

Частните жалби са основани на оплаквания за неправилност на обжалваното определение в оспорените части като необективно и несправедливо.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба на Т. И. К. от Л. и М. П., в който е изразено становище за основателност на жалбата.

Отговор на частните жалби не е депозиран от ответницата К. Б..

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Частните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение, сезираният състав на Върховния касационен съд е приел, че жалбата на Л. и М. П. е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Позовал се е на задължителните указания дадени с т. 2 от ТР № 3/12.07.2005г. на ОСГК на ВКС, актуално и при действието на ГПК/2007г., съобразно които функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Посочил, че на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона и в този смисъл съобразил мотивите към т. 8 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, като такъв триинстанционен ред не е предвиден за производството по чл. 435-438 от ГПК. Обосновал, че с произнасянето на Апелативен съд – Бургас в случая е изчерпан процесуалният ред за разглеждането на спора по законосъобразността на преграждащото определение на Окръжен съд – Бургас от 01.08.2022г. по в. гр. д. № 466/2022г. Това определение в посочената част приел, че не подлежи на обжалване, поради което подадената срещу него частна жалба от Л. и М. П. е недопустима, а образуваното по нея производство пред касационната инстанция следва се прекрати. В този смисъл произнесъл и обжалваната част от определението.

По отношение частната жалба подадена от Т. И. К., съставът на ВКС съобразил, че жалбоподателката е купувач от проведена публична продан и не е страна по изпълнителното дело. Същата не е обжалвала определението на окръжния съд пред Апелативен съд – Бургас. Приел в тази връзка, че преценката на последния съд, че жалби на други страни в производството са недопустими, поради което ги е оставил без разглеждане не засяга правната сфера на К.. Посочил, че последната не е легитимирана да обжалва постановеното определение на Апелативен съд – Бургас в защита на чужди права – по аргумент на чл. 26, ал. 2 от ГПК. Така обосновал процесуална недопустимост на частната жалба на Т. К., която оставил без разглеждане, а производството по делото в тази част – прекратил.

Извършената преценка за допустимост на подадените частни жалби е правилна, а поддържаните в частните жалби доводи – неоснователни.

Защитата срещу изпълнението чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител е уредена в чл. 435 и сл. от ГПК като спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване. Функцията на окръжния съд в това производство е сведена единствено до съдебен контрол за проверка законосъобразността на акта на съдебния изпълнител без процесуална възможност същият сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие. Постановеното от него като контролен орган определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и е прекратено производството по делото подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, функционално компетентен спрямо окръжния такъв. А създадената от ГПК система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство, за което триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено, поради различието му с исковия процес по аргумент на противното от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В този смисъл е и даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005г. по тълк. д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, което, предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в ГПК/2007г., е запазило своето значение и понастоящем.

В него е прието, че функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно.

По частна жалба срещу акт на окръжен съд, с който е прекратено производство по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, апелативният съд се произнася на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК с окончателно определение. По силата на чл. 274, ал. 2 от ГПК, ВКС разглежда частни жалби само срещу определения по ал. 1 на чл. 274 от ГПК, постановени за първи път от апелативен съд, а уредената от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК компетентност на ВКС, е по отношение на актове, подлежащи на триинстанционен контрол, какъвто не е предвиден за съдебното производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител.

Ето защо подадената частна жалба срещу определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо определение на окръжен съд по жалба срещу действия на съдебен изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК се явява процесуална недопустима като насочена срещу необжалваем съдебен акт, поради което следва да се остави без разглеждане. Постановеният в този смисъл обжалван акт от състав на ВКС е правилен и законосъобразен, поради което следва да се потвърди.

Правилно на следващо място е оставена без разглеждане частната жалба на Т. И. К. против определението на Апелативен съд – Бургас с извод за липса на активна процесуалноправна легитимация на жалбоподателката, обуславяща недопустимост на подадената от нея частна жалба.

Предмет на гр. д. № 566/2022г. по описа на ОС – Бургас е била жалба с вх. № 1501/07.02.2022г. по описа на БОС, идентична с жалба вх. № 2300/07.02.2022г. по описа на ЧСИ С. Н., подадена от Л. и М. П. срещу действия на ЧСИ С. Н., с рег. № 805 по изп. дело № 630/2021г., изразяващи се в отмяна на две постановления за възлагане и отказ да администрира жалби срещу постановления за възлагане до БОС. Т. К. не е била страна в това производство, нито в производството по в. гр. д. № 468/2022г. по описа на АС – Бургас. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото и освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд /чл. 26, ал. 2 от ГПК/. В случая в закона не е предвидено Т. К. да предявява от свое име чужди права пред съд, поради което подадената от нея частна жалба срещу съдебен акт, на който същата не е адресат се явява процесуално недопустима. Като е оставил същата без разглеждане Върховният касационен съд е постановил законосъобразно определение, което не страда от визираните в частната жалба пороци.

Следва да се посочи, че от данните по делото се установява, че Т. К. не е страна и по изпълнителното дело № 630/2021г. по описа на ЧСИ С. Н., рег. № 805 и с район на действие този на БОС, първоначално образувано под № 707/2016г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Последното е образувано по молба на К. Н. Б. въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2016г., издаден по гр. д. № 1626/2015г. по описа на САС, с който Л. и М. П. са осъдени солидарно да заплатят на взискателя сумата от 100 000 евро, получена за изпълнение на договор за поръчка от 01.10.2007г., ведно със законна лихва от 25.09.2012г.; 10 000 евро – мораторна лихва; 20 000 евро – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 25.09.2012г. По молба на взискателя принудителното изпълнение е било насочено срещу недвижим имоти, собствени на длъжниците и находящи се в [населено място] и [населено място]. С влязло в сила на 12.06.2019г. решение постановено по гр. д. № 1713/2016г. по описа на БОС на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо взискателя К. Н. Б. договор за дарение по НА № 183/03.10.2012г., с който длъжниците П. дарили същите недвижими имоти на М. Л. П.. Извършени са опис и оценка на имотите и насрочена публична продан. Оценката е оспорена от длъжниците със заявление от 24.08.2021г. и е постановен отказ от ЧСИ за възлагане на повторна експертиза по делото. Насрочена е публична продан от 15.11.2021г. до 15.12.2021г. С протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения от 16.12.2021г. на основание чл. 492 от ГПК за купувач на имотите е обявена Т. К.. В законоустановения срок купувачът е платил остатъчната цена за два от самостоятелните обекти с ид. 6 и с ид. 13. На 05.01.2022г. е изготвено постановление за възлагане за тези самостоятелни обекти. На 27.01.2022г. ЧСИ получил препис от решение № 73/25.01.2022г. по гр. д. № 2159/2021г. по описа на БОС, с което съдът отменил отказа на ЧСИ за извършване на повторна оценка на възложените имоти, като постановил и спиране на изпълнението по изп. д. във връзка с насрочената публична продан. На 28.01.2022г. наддавачът, обявен за купувач на имотите е бил уведомен за решението на БОС и му е била предоставена възможност да посочи банкова сметка, по която да му бъде възстановена внесената за имотите продажна цена. Срещу постановленията за възлагане са постъпили жалби от длъжниците, за които същите са били уведомени от ЧСИ, че няма да бъдат администрирани поради липса на предмет, доколкото постановленията за възлагане са отменени с решението на БОС като отмяната на отказа за извършване на нова оценка повлича отмяна и на всички следващи действия по проданта /в това число и постановленията за възлагане/, доколкото са осъществени по опорочена процедура и следва да се извършат отново от момента на изготвяне на повторната оценка. На 07.02.2022г. по изпълнителното дело са постъпили множество жалби срещу действия на ЧСИ, сред които и жалба вх. № 2299 от Т. К., идентична с нейна жалба вх. № 2738/09.02.2022г. по описа на БОС. С постановление на ЧСИ от 11.02.2022г. е назначена повторна оценка на имотите.

Подадените от Т. К. две идентични жалби са били предмет на разглеждане по гр. д. № 445/2022г. по описа на БОС, по което с определение от 30.03.2022г. е постановено разделянето им за разглеждане в отделно дело.

Същите не са били предмет на разглеждане по гр. д. № 466/2022г. по описа на БОС, определението по което дело е било предмет на въззивна проверка по в. гр. д. № 468/2022г. по описа на БАС. Жалбоподателката Т. К. не е била страна по тези дела, поради което постановените по тях крайни актове не засягат нейната правна сфера и тя не е легитимирана да обжалва същите. Ето защо подадената от нея частна жалба против акт, на който не е адресат е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Всички поддържани доводи в частните жалби във връзка със законосъобразното протичане на изпълнителното производство не могат да бъдат разрешени в настоящото производство с оглед неговия предмет.

В заключение обжалваното определение на състав на Върховен касационен съд в оспорените части е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 823 от 26.02.2024г. постановено по ч. к.д. № 4008/2023г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане подадена от Л. П. П. и М. Г. К. – П., представлявана по пълномощие от съпруга й Л. П. П. частна касационна жалба срещу определение № 9/11.01.2023г. по в. ч.гр. д. № 468/2022г. на Апелативен съд – Бургас и е прекратено производството по ч. гр. д. № 4008/2023 г. на ВКС, IV ГО в тази част, както и в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Т. И. К. частна жалба срещу определение № 9/11.01.2023г. по в. ч.гр. д. № 468/2022г. на Апелативен съд – Бургас и е прекратено производството по ч. гр. дело № 4008/2023г. на ВКС, IV ГО в тази част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.