О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3 гр. София, 03.01.2019 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 3308 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 6999 от 13.08.2018 г. на [фирма] чрез адвокат М. Д. от АК-В. срещу Определение № 599 от 31.07.2018 г. по в. ч.гр. д.№ 484/2018 г. на Окръжен съд - Хасково.

Ответници по касация не са конституирани, тъй като исковата молба е върната преди връчването на преписи от нея.

Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:

С атакуваното определение е потвърдено Определение № 809 от 05.06.2018 г., постановено по гр. д.№ 1117/2018 г. на РС – Хасково, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба поради процесуална недопустимост на предявените от [фирма] срещу НАП, ПИБ, [фирма] и ЧСИ Н. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС. Първоинстанционният съд е приел, че е длъжен да следи служебно за наличието или липсата на абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск във всяко положение на делото. Една от тях е правният интерес от търсената защита, като нейното отсъствие или отпадането й в хода на процеса води до неговата недопустимост. В случая...