Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. Д. Й против решение № 1871/18.03.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7898/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-2222-02150-70859-004-001/08.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1059/17.07.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С..

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че законосъобразността на ревизионен акт № 2202-1403891-091-01/11.11.2014 г. е от съществено значение за правилното решаване на процесния спор и като е отказал да спре производството по делото, до приключване на съдебния спор по обжалване на ревизионния акт, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че след като в хода на административното и съдебното производство са установени основанията за възстановяване на ДДС в размер на 11 642.60 лева, то първоинстанционният съд е следвало да отмени оспорения АПВ и да върне преписката на органа по приходите за ефективно възстановяване на данъка.

В устните състезания пред касационната инстанция се поддържа довод, че не се оспорва правото на НАП да издаде АПВ, но се твърди, че при обжалваното му по съдебен ред - съдът следва да спре производството по делото, доколкото от решаването на спора по ревизионния акт зависи как ще бъде разрешено делото по оспорване на АПВ. Искането е за отмяна на решението.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. Й. И оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира...