Делото е във фазата на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на дирекция "ОДОП” - гр. В. против Решение № 1936 от 12.10.2016 г. по адм. дело № 3409/2015 г. по описа на Административен съд Варна в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 031401477/29.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 626/24.10.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на И. И. В., са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - за данъка над 12 983, 28 лв. до 28 484, 88 лв., ведно със следващите се лихви до датата на издаване на РА. В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в горепосочената част и отхвърляне на жалбата на И. В. против РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото е подадена и касационна жалба от дирекция "ОДОП” - гр. В. против Решение № 2599 от 21.12.2016 г., постановено по реда на чл. 175 АПК, с което е отхвърлено искането му с вх.№ 16250/31.10.2016 г. за поправка на явна фактическа грешка на Решение № 1936/12.10.2016г. по адм. д.№ 3409/2015 г. по описа на Административен съд-Варна. В искането се твърди, че в диспозитива на решението, с който жалбата се отхвърля като неоснователна е допусната неточност - пропуснато е изписване на дължимата от лицето главница за 2010 г., като са отразени само лихвите. Моли за отмяна на решението и допускане на поправката на ОФГ.

Директорът на Д „ОДОП” – Варна е подал и частна жалба срещу определение № 3203/21.12.2016 г. постановено по адм. д № 3409/15 г., с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на Решение № 1936/12.10.2016 г. в частта за разноските поради непредставянето на списък по чл. 80 ГПК. Иска се отмяна определението и присъждане на разноските по делото.

Ответникът - И. И. В., оспорва чрез адв.. Ц касационните жалби, както и частната жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Счита същите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба срещу Решение № 1936/12.10.16 г. на АДмС – Варна, считайки, че липсва основанието по чл. 209, т. 2 АПК, касаещо отхвърлителната част на решението относно данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 година. Релевира съображения за основателност на жалбата срещу постановеното решение № 2599/21.12.2016 г. по адм. д .№ 3409/2015 г., отхвърлящо искането за поправка на ОФГ. Подробни аргументи развива в т. І и т. ІІ от пледоарията си. В т. ІІІ аргументира подробно становище за основателност на частна жалба № 3202/2016 г., постановено по същото дело.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени предявените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

Производството по адм. д. № 3611/2014 г. на Административен съд Варна е образувано по жалба на И. И. В. против Ревизионен акт /РА/ № 031401477/ 29.07.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 626/24.10.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са му установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДЦФЛ общо в размер на 32 069, 48 лв. и лихви 21 948, 73 лв., от които по години, както следва: за 2007 г. - 29 352, 35 лв. и лихви 20 544, 35 лв.; за 2008 г.. - 1 570, 00 лв. и лихви 862, 08 лв.; за 2009 г. - 1 147, 00 лв. и лихви 500, 12 лв.; за 2010 г. - лихви в размер на 42, 18 лева. С решение по адм. д.№ 3611/2014г. на Административен съд - Варна цитираният РА е бил отменен в частта, с която на жалбоподателя са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. - за данъка над 28 484, 88 лева и лихвите над 19 937, 40 лева и за 2009 г.- за данъка над 160 лева и за лихвите над 69, 76 лева. В останалата част, жалбата е отхвърлена. Решението на Административен съд Варна е обжалвано пред ВАС само в отхвърлителната му част. В отменителната част решението не е обжалвано от директора на Д „ОДОП” – Варна и е влязло в сила. С решение № 11981 от 11.11.2015 г. по адм. д.№ 5546/2015 г. Върховният административен съд, състав на ІІ отделение е отменил решение № 590/16.03.2015 г. по адм. д. № 3611/2014 г. на Административен съд Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. И. В., от гр. [населено място] срещу ревизионен акт № 031401477/29.07.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 626/24.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото АДмС – Варна е отменил процесния РА в частта, в която на Ив. В. са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - за данъка над 12 983, 28 лв. до 28 484, 88 лв., ведно със следващите се лихви до датата на издаване на РА, като в останалата част жалбата е отхвърлена поради неоснователност. Решението на административния съд в отхвърлителната му част не е предмет на настоящото касационно производство и е влязло в сила. За да отмени частично РА относно данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., съдът е приел за доказани твърденията в жалбата, че основанието за получаване на средствата от Ц. Й. П., С. Л. И. и П. С. през 2007г. в общ размер на 64 590 лева са предоставени от тези лица заеми и не следва да се квалифицират като доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Така за 2007 г. - данъчната основа за облагане е определена от съда в размер на 56 947 лева, колкото е установеният общ размер на постъпилите по сметките на ревизираното лице в [фирми]

суми с вносители К. Б. Ц., Б. Ц. В., М. К., Н. И. К., А. Р., Г. Н. М., Н. П. П. и Ц. Н. С., за които не е установено, че са от необлагаеми източници. За тази данъчна основа, дължимият данък определен по таблицата по чл. 48 от ЗДДФЛ, в редакцията за 2007 г. - 12 983, 28 лв., като за разликата над 12 983, 28 лв. до 28 484, 88 лв.,ведно със съответните лихви за забава, РА е отменен като незаконосъобразен.Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че решението в частта за 2009 г. е недопустимо. Настоящото производство е второ по ред, тъй като с решение № 11981 от 11.11.2015 г. по адм. д.№ 5546/2015 г. Върховният административен съд, състав на ІІ отделение е отменил решение № 590/16.03.2015 г. по адм. д. № 3611/2014 г. на Административен съд Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. И. В. досежно установените му задължения по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. – данък 28 484, 88 лева и лихви 19 937, 40 лева, за 2008 г. данък 1 570, 00 лв. и лихви 862, 08 лв., за 2009 г. данък 160 лева и лихви 69, 76 лева и за 2010 г. – лихви 42, 18 лева. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АДмС - Варна. При новото разглеждане на делото правилно административният съд се е произнесъл и по основателността на жалбата на В. касаеща данъка върху доходите за 2009 г. в размер на 160 лв., ведно със съответните лихви доколкото до този размер РА не е бил отменен както неправилно твърди касатора, т. е. не е налице основанието по чл. 209, т. 2 АПК. По съществото на делото: В случая липсва спор по фактите, които са правилно установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Спорният въпрос е дали сумата общо в размер на 64 590 лева, предоставена съответно от лицата Ц. Й. П., С. Л. И. и П. С. през 2007 г., по своя характер представлява заемни средства, както е приел решаващия съд или е доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, каквато теза поддържа приходната администрация. За да се отговори на спорните въпроси следва да бъде изследвана правна същност на договора за заем. Договорът за заем е реален, поради което, за да се приеме, че е сключен и е породил действие, е необходимо не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ (пари) от заемодателя на заемателя. Едва тогава е възникнало облигационно правоотношение, пораждащо за заемателя задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същия вид, количество и качество. Договорът за заем по дефиниция е безлихвен, тъй като разпоредбата на чл. 240 ЗЗД не въвежда изискване за уговорена лихва. Изрично в ал. 2 на същата разпоредба е указано, че лихва се дължи, само ако е уговорена. Наличието на нотариална заверка на договор за заем не е законово изискване, нито писмената форма е форма за действителност на договора, който в същността си е реален договор, респ. необходимо е да се установи по безспорен начин предаването на сумата. Вярно е, че събраните по делото договори за заем са частни документи и по смисъла на чл. 181 ГПК вр. с § 2 от ДОПК нямат достоверна дата за трети лица, каквито са приходните органи. Датата на съставянето им следва да бъде преценявана в съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички останали събрани доказателства. В тази връзка съдът правилно е кредитирал договори за заем и разписките за връщане на сумите. Същите са представени както от В. в хода на ревизията, така и от насрещните страни по тях - Ц. Й. П., С. Л. И. и П. С. П., които са потвърдили наличието на заемни отношения. Получаването на сумите по банковата сметка на РЛ от посочените като вносители лица се установява безспорно от банковите документи. Двама от заемодателите са разпитани по делото в качеството на свидетели, чийто показания напълно кореспондират с данните по договорите за заем. Съобразно изложеното, е обоснован крайният извод на съда, че сумата общо в размер на 64 590 лева съставлява заем, получен от лицата Ц. Й. П., С. Л. И. и П. С. през 2007 г., която впоследствие е върната на заемодателите и не може да бъде квалифицирана като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Решението в оспорената част като валидно, допустимо и правилно трябва да бъде оставено в сила. По касационната жалба директора на Д „ОДОП” - Варна срещу решението, постановено в производство по чл. 175 АПК: С Решение № 2599 от 21.12.2016 г., постановено по адм. № 3409/2015 г. Административен съд Варна е отхвърлил искането на директора на Д „ОДОП” - Варна с вх.№ 16250/31.10.2016 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1936/12.10.2016г. по същото делото. В искането се сочи, че в диспозитива на решението, с който жалбата се отхвърля като неоснователна е допусната неточност - пропуснато е изписване на дължимата от лицето главница за 2010 г., като са отразени само лихвите. Съдът е приел, че искането е неоснователно, защото предмет на разглеждане само е било определеното с РА за 2010 г. задължение за лихви в размер на 42, 18 лева. В случая липсва очевидна фактическа грешка, като сумата 126, 95 лв. правилно не е посочена в диспозитива на решението като главница за 2010 година. Както правилно е отбелязъл административният съд за 2010 г. с РА не са установени допълнителни задължения - не е формирана данъчна основа за облагане, като органите по приходите са отчели, че Ив. В. дължи данък в размер на 200 лева, съгласно подадената от него данъчна декларация, който те са прихванали частично с надвнесени суми за предходен период до 126, 95 лева. Ревизираното лице не е имало в случая правен интерес да обжалва задълженията, които самото то е декларирало. В същия смисъл е и Решение № 626/24.10.2014г. на директора на Дирекция ОДОП, в което изричино е посочено, че за 2010 г. обжалваната част от РА главницата е 0, 00лв. и лихвите са в размер на 42, 18 лева. С оглед изложеното, решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.По частната жалба:Частния жалбоподател обжалва определение № 3203/21.12.2016 г., постановено по адм. д № 3409/15 г., с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на Решение № 1936/12.10.2016 г. в частта за разноските, постановено по същото дело. В искането е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4897, 68 лева. Според подателя на искането, предвид резултата от делото, жалбата на лицето е уважена за сумата в размер на 18 393, 16 лв., а потвърдената част от РА е в размер на 35752 лева. Съответно за една инстанция юрк, възнаграждение следва да е 1632, 56 лв., т. е. за трите инстанции то трябва да е в размер на 4897, 68 лева. Оосъдителният диспозитив следвало да касае Ив. В., дори и след осъществена компенсация. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане искането на процесуалния представител на „ОДОП” – Варна за изменение на Решение № 1936/12.10.2016 г. в частта за разноските, постановено по адм. д. № 3409/15 г., по аргумент, че не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.Определението е неправилно. В случая дирекция "ОДОП" - Варна претендира коригиране решението в частта за разноските. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение приема по делото, че в случая не са направени други разноски във връзка с производството, поради което присъждане на юрисконсултско възнаграждение не било обусловено от депозирането на списък по чл. 80 ГПК, Възнаграждението се присъжда в нормативно установения размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това процесното искането за промяна на решението в частта за разноските е допустимо и частично основателно предвид следното: Както се отбеляза по-горе настоящото касационно производство е второ по ред. При първото разглеждане на делото пред Административен съд – Варна по адм. д.№ 3611/2014г. съдът е отменил РА в частта, с която на И. В. са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. - за данъка над 28 484, 88 лева и лихвите над 19 937, 40 лева и за 2009 г.- за данъка над 160 лева и за лихвите над 69, 76 лева. В останалата част, жалбата е отхвърлена. Общият материален интерес по обжалвания РА е 54 018, 21 лева. Решението на Административен съд Варна е било обжалвано пред ВАС само в отхвърлителната му част – за сумата 51126, 30 лева. В отменителната част за сумата от 2891, 91 лв. - решението не е обжалвано от директора на Д „ОДОП” – Варна и е влязло в сила. С решението, постановено по адм. дело № 5546/2015 г., ВАС – ІІ отделение е отменил решение № 590/16.03.2015 г. по адм. д. №3611/2014 г. на Административен съд Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. И. В., от гр. [населено място] срещу ревизионен акт № 031401477/29.07.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 626/24.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП” Варна при ЦУ на НАП и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия. Видно е, че при новото разглеждане на делото пред АДмС – Варна № 3409/15 г. – материалният интерес по спора е 51126, 30 лева. С Решение № 1936/12.10.2016 г., постановено по адм. д. № 3409/15 г., Административният съд е отменил процесния РА в частта относно установените на Ив. В. задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - за сумата над 12 983, 28 лв. до 28 484, 88 лв., ведно със следващите се лихви до датата на издаване на РА, отхвърляйки жалбата в останалата част. Отменената част от РА е в размер на 26 351, 62 лв., от които 15 501, 60 лв. – главница и лихви – 10 850, 02 лв., а не 18 393, 16 лв. – както е посочил в искането си процесуалния представител на директора Д „ОДОП” – Варна. Съответно отхвърлената част от жалбата е в размер на 24 774, 68 лева. При този резултат по спора дължимото юрк. в.ие за производството по адм. д. № 3611/2014 г. на Административен съд Варна е в размер на 1273, 24 лв., изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., и в същия размер за производството по адм. № 3409/2015 г. на АДмС – Варна, или общо – 2546, 48 лева. За производството пред ВАС, II отделение по адм. дело № 5546/2015 г., юрисконсултско възнаграждение не се дължи, защото директора на Д „ОДОП” – Варна не е бил представляван от процесуален представител. Жалбоподателят - И. В. е направил разноски общо в размер на 4350 лв., /адв. в.ие, Д.Т., такса за в. л./ и с оглед уважената част от жалбата – в размер на 26 351, 62 лв., има право на разноски в размер на 2242 лева. Съобразно горното, И. В. следва да бъде осъден да заплати в полза на дирекция „ОДОП” – Варна разноски по компенсация в размер на 304, 48 лева. С оглед изложеното, обжалваното определение като неправилно трябва да бъде отменено. Решение № 1936/12.10.2016 г. по адм. д № 3409/15 г. на Административен съд Варна, в частта, в която дирекция „ОДОП” – Варна е осъдена да заплати на Ив. В. разноски по компенсация в размер на 242 лв. трябва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което И. И. В. бъде осъден да заплати в полза на дирекция „ОДОП” – Варна разноски по компенсация в размер на 304, 48 лева.