Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Р. Т., срещу решение № 2603 от 19.04.2017 г., постановено по адм. дело № 8065/2016 г. от Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), в частта по раздел V, т. 3. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че обжалваното решение е немотивирано. Съдът не съобразил, че [фирма] е присъединен към електроразпределителната, а не към електропреносната мрежа, която се обслужва от [фирма], поради което дружеството не дължало цена за достъп до електропреносната мрежа. Не отчел също, че компенсирането на разходи било предвидено в точно определени в чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ ограничен кръг хипотези, сред които не попадала процесната. Неправилно съдът приел също, че [фирма] трябва да бъде компенсиран с 34 531 хил. лв., представляващи некомпенсирани разходи за разполагаемост и че е обосновано да се включат разходи за допълнителна разполагаемост без това да е било подкрепено с нужните доказателства. Съдът не анализирал действието на предходните ценови решения, нито подзаконовата нормативна уредба или въз основа на каква нормативна рамка КЕВР е изчислила разходите за компенсация. Обсъдил бил как е определена „нормата на възвращаемост“, но не обсъдил как е определена самата цена за достъп. Твърди се нарушение на чл. 27 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, която регламентирала как се определя цената за достъп. Приетата с раздел V, т. 3 на решение № Ц-19...