Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя И. П., чрез адв. Р. П., срещу Решение № 2528 от 18.04.2017 г., постановено от Административен съд – София-град, по адм. дело № 4690 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-2041306164/01.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 546/16.04.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, в частта в която не е признато право на данъчен кредит в размер на 12 700 лв. по четири фактури от [фирма], както и за начислен ДДС в размер на 1 662, 95 лв., корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. в общ размер на 14 320, 44 лв. ведно със законната лихва в размер на 6 398, 39 лв. и извършените корекции на декларирания финансов резултат.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Т., оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата срещу РА № Р-2041306164/01.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 546/16.04.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, в частта в която не е признато право на данъчен кредит в размер на 12 700 лв. по четири фактури от [фирма], както и за начислен ДДС в размер на 1 662, 95 лв., корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. в общ размер на 14 320, 44 лв. ведно със законната лихва в размер на 6 398, 39 лв. и извършените корекции на декларирания финансов резултат.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.

По отношение на отказано право на данъчен кредит по четири фактури, издадени от [фирма] с предмет консултантски услуги по изпълнение на стабилизация по технологията Пенобитум, плащане по договор и консултантски услуги по договор, първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Според първостепенния съд в хода на съдебното производство не се доказва, че фактурираните услуги обективират действително възникнало данъчно събитие.

По отношение на допълнително начислен ДДС в размер на 1 662, 95 лв. по фактура №33/09.07.2010 г., издадена от жалбоподателя с получател [фирма]. Първоинстанционният съд приема, че не са представени доказателства нито са изразени твърдения за незаконосъобразността на РА в тази част, като приема същия за законосъобразен.

По отношение на установените в РА задължения по ЗКПО за 2007г., 2008г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Според първостепенния съд не са изложени нито правни, нито фактически твърдения по извършените корекции и определените задължения по ЗКПО.Пстанционният съд намира извършените увеличения за законосъобразни на посочените основания, като приема, че правилно с РА са определени допълнително задължения по ЗКПО и са извършени корекции на декларирания финансов резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относно отказано право на данъчен кредит по четири фактури, издадени от [фирма] с предмет консултантски услуги по изпълнение на стабилизация по технологията Пенобитум, плащане по договор и консултантски услуги по договор. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по издадените фактури от [фирма], касаещи доставки на консултантски услуги, не са налице реално осъществени доставки. Фактури №205/25.03.2008 г. и № 314/15.10.2008 г. са неотносими към представения договор от 26.02.2007 г. между [фирма] и [фирма]. Липсва конкретизация в предмета по фактура №205/25.03.2008 г., което води до неустановеност, както на вида на предоставените услуги, осъществени ли са същите, така и до невъзможност да се установи прякото и непосредствено използване на получените услуги в икономическата дейност на ревизираното дружество. Представените приемо-предавателни протоколи не могат да бъдат приети като годно доказателствено средство, удостоверяващо приемане на фактурираните услуги. Същите повтарят описаното във фактурите. Липсват приемо-предавателни протоколи за представените доклади. От справка в информационния масив на НАП относно [фирма] при ревизията е установено, че дружеството няма назначени лица по трудов договор и не е подавало декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по граждански договор. Няма данни изпълнителят да е ползвал лица по договор, притежаващи специализация – пътно инженерство или управителят на изпълнителя като единствено лице, обвързано с дейността на дружеството за периода да притежава такава квалификация.

За да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва да бъде доказано фактическото им извършване на съответните доставки от изпълнителя и получаването им от възложителя, което в случая не е сторено.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС намира, че в случая не е доказано настъпване на данъчно събитие по издадените фактури.

Относно допълнително начислен ДДС в размер на 1 662, 95 лв. по фактура №33/09.07.2010 г., издадена от жалбоподателя с получател [фирма]. Издадената фактура е с данъчна основа 696 722, 75 лв. и ДДС в размер на 139 344, 55 лв., като за фактурата е издаден Акт обр. 119, съгласно който СМР са в размер на 731 700, 45 лв. От тях авансово са платени 25 000, 00лв. като платеният аванс е приспаднат от стойността на извършените СМР, но освен него и сумата от 9 977, 70 лв. представляващи разходи за лабораторни изпитания и транспорт, намерили отражение при определянето на финансовия резултат за 2010г. по реда на ЗКПО на жалбоподателя, но върху тях не е начислен ДДС. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно.

В частта на РА по ЗКПО – РА е потвърден изцяло от административния съд. Направено е позоваване на приетата законосъобразност на направения отказ от право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди през 2007 и 2008 г. по гореописаните фактури. Направената корекция на декларирания финансов резултат за 2007г. и 2008 г. е законосъобразна на основание на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Правилно ДФР е увеличен със сумата от 42 000 лв. за период 2007 г, и със сумата от 21 500 лв. за 2008 г. До същият законосъобразен извод е достигнал административният съд и като е потвърдил РА в тази му част е постановил правилно решение.

Относно преобразуването на финансовия резултат за 2009 г. и 2010г. Установено е, че жалбоподателят е закупил дълготрайни активи: по четири договора за финансов лизинг, като задълженията са гарантирани от свързани лица – съдружниците в дружеството-жалбоподател като физически лица. На основание чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗКПО и на основание чл. 43, ал. 1 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството. Първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е преобразуван декларирания финансов резултат за 2009-2010 г. с непризнатите разходи за лихви. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира решението в тази част за правилно.

Относно преобразуването на финансовия резултат за 2011г. Първоинстанционният съд е приел, че правилно са извършени корекции с акта за предходните данъчни периоди, респ. приспадане на загубите от предходните години - 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и законосъобразно е установен данъчен финансов резултат - печалба в размер на 784 281, 21 лв. и корпоративен данък в размер на 78 428, 12 лв., вместо декларирания корпоративен данък от лицето в размер на 76 012, 71 лв. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението и в тази му част за правилно.

С оглед на горното обжалваното решение на първоинстанционния съд е валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт и като такъв следва да бъде оставен в сила.

Разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Дирекция „ОДОП“ София при

ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 666, 47 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2528/18.04.2017 г.,постановено по адм. д. № 4690/2015г. по описа на Административен съд –София-град.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП сума в размер на 1666, 47 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция. Решението е окончателно.