Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от управителя П. М., подадена чрез адв. Р. Т. и адв. С. Д., срещу решение № 310 от 16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 3548/2016 г. от Административен съд – София град. С него съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски в размер на 500 лв.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът е направил твърдения, че административният съд не е анализирал правилно фактическата обстановка при вземане на Решение № Ц-27/31.07.2015 г., поради което съдебният акт се явявал неправилен и необоснован; не били анализирани подробно и в съвкупност ценообразуващите елементи, служещи за определяне на цената за достъп, в частност не били обсъдени Указанията за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, приети с решение на КЕВР № 15/09.02.2012 г., като формулата за определяне на цената за достъп, използвана от Комисията била грешна; съдът неправилно не отчел, че цената за достъп по раздел IV, т. 5 неправомерно включвала разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по т. 1 от същия раздел на обжалваното решение; съдът неправилно не отчел също, че включването на компенсационни разходи в цената за достъп по т. 5 били покрити от Решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на КЕВР; неправилно било възприето, че производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи трябвало да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа; твърди се нарушение на чл. 34 и чл. 35 ЗЕ; не били спазени изискванията на чл. 27 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, наричана в изложението само „Наредба № 1“; при постановяване на решението КЕВР не била събрала необходимата информация и не била обсъдила всички факти от значение за случая; твърдят се нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения касаторът моли, да се отмени съдебното решение, като вместо него съдът да постанови друго такова, по съществото на спора, с което да обяви за нищожно Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в обжалваната му част или да го отмени. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в представено по делото писмено становище, както и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрк. Б., изразява мнение за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане за оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – [фирма] ( [фирма]) не ангажира становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, поради което същото следвало да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма], считано от 01.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14 лв./МВтч. Тази част от решението е била обжалвана от [фирма], за което безспорно е било установено, че е производител на ел. енергия по см. на §1, т. 46 ДР на ЗЕ.

От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил спазването на процедурата по приемане на решението. Приел е, че обжалваното решение е прието в съответствие с чл. 13, ал. 5, т. 2, ал. 7 и 8 ЗЕ и чл. 45-46 от Наредба № 1, поради което административният орган не бил допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че КЕВР е публикувала на страницата си в интернет доклада на назначената работна група и проекта за решение, насрочила е обществено обсъждане, като отделна покана е била изпратена до заявителите на цените. Съдът е посочил, че в ЗЕ и приложимите подзаконови нормативни актове няма разписано задължение за КЕВР писмено да уведомява всеки един производител на ел. енергия за насроченото обществено обсъждане, поради което е извел извод, че не е допуснато нарушение на чл. 26 АПК.

Съдът е анализирал предложението на [фирма] за утвърждаването на цени на електрическата енергия от 31.03.2015 г., допълнителното му становище от 22.05.2015 г., включително и направените корекции от страна на КЕВР в първоначалното и допълнителното предложение на дружеството, представляващи по същността си мотиви към обжалваната част от решението. Приел е, че е в правомощията на КЕВР да вземе решение, с което да определи цената за достъп до електропреностната мрежа, в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ. Поради това е направил правен извод, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма.

Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от решението, съдът е съобразил предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснил е съдържанието на понятието „достъп“, определено в § 1, т. 15 от ДРЗЕ, както и това, че [фирма] има качеството на производител на електрическа енергия, според §1, т. 46 от ДРЗЕ, поради което е длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с Решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електоразпределителните мрежи, което е отменено с редица решения на ВАС. За първи път цената за достъп е определена с Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на КЕВР, което също не е влязло в сила, поради това, че е обжалвано. Тези обстоятелства са били служебно известни на административния съд.

При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия член е посочено, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп била определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 07.2012 г.-м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които [фирма] не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с Решение № Ц-6 от 2014 г. и обжалваното Решение Ц - 27/2015 г. Въз основа на този анализ съдът е направил извод, че определената цена за достъп съобразено с направените разходи за разполагаемост през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1.

Отделно от това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и нормата на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието „системни услуги“, определено в чл. 53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е посочено, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Поради това цената за достъп, в която са включени и други компоненти е преценена като съответна на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са направени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, съдът е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности.

Съдът е приел, че обжалваната част от решението на КЕВР е съответно на принципите на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 ЗЕ и е извел като краен извод, че определената цена за достъп на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце до електропреносната мрежа е законосъобразна и не е в нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК. Правилен е изводът на съда, че обжалваното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, на когото със закон са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката и при спазване на административнопроизводствените правила. Според приложените по делото писмени доказателства съдът подробно е изследвал процедурата по приемане на решението, която е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период. По подадените заявления е била назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са били разгледани от КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата, при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1. Съдът правилно е разпределил и доказателствената тежест, като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващият не е доказал твърденията си в жалбата.

Неоснователно е възражението, че при постановяване на решението си КЕВР е събрала информация само от [фирма], но не и от другите електроенергийни предприятия. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че тъй като цялата необходима информация вече е постъпила при системния оператор и същият е разполагал с нея се обезсмисля такава да бъде събирана и от крайните снабдители с ел. енергия. Съдът се е позовал на относимите разпоредби на Правилата за търговия с ел. енергия (ПТЕЕ). Съгласно чл. 191 от тях, мониторингът на пазара се осъществява от КЕВР и независимия преносен оператор и той е необходим, за да определи степента на ефективност, прозрачност и конкурентност на пазара и да гарантира, че всички участници на пазара спазват правилата за търговия и другите нормативно определени изисквания, а по правилата на чл. 193-чл. 196 и чл. 202 [фирма] изготвя, поддържа и предоставя на КЕВР различни видове данни от всякакъв вид отчетна информация, отнасяща се до електроенергийния пазар.

В писмените бележки на касатора е направено оплакване за несъбрани доказателства относно изпълнението на задължението на [фирма] по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а от ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Този довод за първи път се навежда в касационното производство и на него не следва да му се отговаря. По такъв ненаведен довод при първоинстанционното разглеждане на спора, не са събирани доказателства, не е направено и обсъждане, в мотивите на съдебното решение, предмет на настоящия контрол. Въпреки това следва да се посочи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на [фирма], да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо [фирма], защото дружеството е обжалвало Решение № Ц - 27/2015 г. пред съда и е упражнило правото си на защита.

Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато ако не е допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително), дадени от [фирма]. Те са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че [фирма] е упражнило правото си на защита, поради което то не е било ограничено.

Неоснователни са и възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд.

Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа. Съдът е установил, че [фирма] е заявило за утвърждаване цени за достъп от 5, 59 лв./МВтч на производители на ел. енергия от ВЕИ, която се изкупува по преференциални цени, въз основа на утвърдената с Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 2, 45 лв./ МВтч и предвид по-високите прогнозни количества ел. енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ за периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2016 г., както и на очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия за регулаторния период, поради влезлите в сила от 01.02.2015 г. изменения на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г. След първоначалното заявяване, с допълнение към него е посочен размерът на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 51 786, 21 хил. лв. и приходи от цената за достъп, съгласно Решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., като е посочено, че реалният размер на предложената за утвърждаване цена от 01.07.2015 г. е 17, 73 лв./МВтч, предвид размера на некомпенсираните разходи от 34 531, 66 хил. лв. и при отчитане на прогнозното производство на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за процесния регулаторен период. В тази връзка е поискано извършване на поетапно компенсиране, което КЕВР е приела за основателно във връзка с извършените допълнителни разходи в периода м. септември 2012 г.- м. април 2015 г. на стойност 51 786 хил. лева и е посочила каква част от реално извършените разходи за допълнителна разполагаемост са компенсирани чрез приходите по Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г., Решение № Ц-6 и приходите от реактивна енергия за поевтиняване на цената за достъп на обща стойност от 17 255 хил. лева.

Обосновано административният съд е съобразил, че размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на [фирма], приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който дружеството не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е прието за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Също така необходимите приходи са изчислени от КЕВР в съответствие с утвърдените необходими разходи, представени в таблица, и нормата на възвращаемост, като е отчела и прогнозните количества ел. енергия, която ще бъде произведена от производители от ВЕИ. Отделно са изложени и мотиви по отношение на невключването в процесната цена на приходите от реактивна енергия.

Обосновано съдът е приел, че предвидените допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от [фирма] и извършени за периода м. септември 2012 г. – м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. – м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период – 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т. 1 на обжалваното решение № Ц-27/2015 г., поради и което преносният оператор следва да бъде компенсиран за тези допълнителни разходи в рамките на три регулаторни периода.

При тези обобщени данни съдът правилно е приложил чл. 27, ал. 1 от Наредба 1/2013 (изм. - ДВ, бр. 17 от 2014г., в сила от 28.02.2014 г.), като е преценил, че цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 на същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период. Правилно е приложена и ал. 2 от посочената разпоредба, съгласно която към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Нормата се явява специална спрямо чл. 41 от Наредба № 1, който се намира в глава четвърта, определяща общия ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени. Правилно съдът е съобразил, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г., след като Решение Ц-33/2012 г., с която е била регламентирана временна цена, съгл. чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, е отменено от Върховния административен съд.

Определеният размер на цената за достъп е обоснован и от натрупания при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., които са факторите, водещи до съществената разлика, между цената, определена с решение № Ц-6 и цената по решение № Ц-27, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г./ и разходи за компенсация, представляващи други компоненти. Именно в тази връзка е обоснована разликата в цената за достъп посочена в доклад от 27.05.2015 г. в размер на 5, 41 лв. и определената цена от 7, 14 лв./МВтч, предвид включените разходи за компенсация и приходите от реактивна енергия. Освен това съгласно §1, т. 53а ДРЗЕ системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв.

Обосновано съдът е приел, че извършеното компенсиране не попада в приложното поле на чл. 34 и чл. 35 ЗЕ, които съгл. § 8 ПЗРЗЕ могат да се компенсират по реда на чл. 21, ал. 12, т. 17 ЗЕ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ в редакцията й към датата на издаване на атакуваното решение. С последното изменение на разпоредбата в приложното й поле изрично е включен и чл. 34 ЗЕ. По силата на чл. 34, ал. 6 и чл. 35, ал. 5 ЗЕ тези разходи следва да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. В този смисъл са разпоредбите и на чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 1/2013 г. Законосъобразно съдът е приел, че в съответствие с посочените разпоредби от КЕВР е определена цена за задължение към обществото, заплащана на [фирма] от крайните клиенти, електропреносното и електроразпределителните дружества, вследствие на разликата между пазарната цена на ел. енергия и цените, по които общественият доставчик я закупува по преференциални цени, като с тази цена всички участници в електроенергийната система заплащат на практика разликата между пазарната и преференциалната цена.

Отделно от това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), които имат нормативен характер и уреждат видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа.

С оглед на това извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, поради което е законосъобразен изводът на административния съд, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания па чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Неоснователно е и възражението, че тъй като [фирма] е присъединено към електроразпределителната мрежа на [фирма], а не към електропреносната мрежа, която се обслужва от [фирма], не дължало цена за достъп на [фирма]. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗЕ, цената за достъп до електропреностната мрежа подлежи на ценово регулиране. Според чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ в релевантната му редакция, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропеносната мрежа на [фирма], въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределиетлното предприятие.

Следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от мотивите на ЗИД на ЗЕ от 07.07.2015 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители, какъвто довод има наведен в касационната жалба. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (в приложимата редакция) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е неоснователно. С. То решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., с което Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е приело, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Видно от представеното по делото пълномощно, ответника е представляван от правоспособен юрист, която заема длъжност "старши експерт" в дирекция „Правна“ на КЕВР, поради и което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 310 от 16.01.2017 г., постановено по адм. дело № 3548/2016 г. от Административен съд – София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.