О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2684

гр. София, 17.10.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на 09 октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. д. № 2155 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба процесуалния представител на „УНИКА“ АД срещу определение № 1690/29.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 3237/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 12 с-в, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на същата страна за изменение на решение № 395/03.04.2024 г. в частта за разноските, с която на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД е присъдено възнаграждение на процесуалния представител на Р. Г. Б. ЕГН: [ЕГН] в размер на сумата от 5 000 лева.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд, въпреки своевременното възражение от страна на „УНИКА“ АД не е приложил чл. 78 ал.5 ГПК и минималните размери, уредени в чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Развил е подробни правни съображение за неправилност доколкото делото не е с правна и фактическа сложност и не са проведени повече от необходимия брой заседания по вина на въззивника и с оглед на това, че от страна на въззиваемия Р. Г. Б. процесуалният му представител е депозирал само и единствено отговор на подадена от застрахователното дружество въззивна жалба и не се явил в единственото открито заседание във въззивното производство. По тези съображения молителят по чл.248 ГПК и моли да бъде намален у размерът на присъденото на основание чл.38 ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор със становище за неоснователност на ЧЖ.

Частната жалба е предявена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимиран правен субект в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на база данните по делото, приема следното:

В мотивите на обжалвания пред ВКС акт, съставът на САС,ГК е изложил следните съображения:

С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира от страна на въззивника „УНИКА“АД, е потвърдено решение № 3831/12.07.2023г. по гр. д.№ 5059/2022г. на СГС, с което Застрахователна компания „Уника “ АД, ЕИК[ЕИК] е била осъдена да заплати на Р. Г. Б. сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/, представляващи дължимо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на раменния пояс и мишницата, контузия на врата, комоцио церебри, контузия на лява раменна става, преразтягане на мекотъканни структури в областта на шията и горна част на гръдния отдел на гръбначния стълб, счупване на шиен прешлен с постравматична дискова херния на нива C5-C6, C6-C7 и C7- TX1, понижено настроение и тревожност, настъпили в следствие на ПТП от 16.01.2021г., причинено по вина на водач на МПС , чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в следствие на същото произшествие, изразяващи се в заплатени лекарства и изследвания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението. С решението ответникът Застрахователна компания „Уника “ АД, ЕИК[ЕИК] е осъден да заплати на адв. Г. Й. разноски пред въззивната инстанция в размер на 5 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното решаващият спора за размера на присъденото по чл.38 ал.2 ЗАдв състав е счел, че разноските в решението са определени, с оглед изхода на спора и на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв и не е налице основание за редуцирането на размера на адв. в.ие, по направеното на основание чл.78 ал.5 ГПК възражение за прекомерност на същото.

От изложеното настоящият състав на ВКС ,Първо т. о. намира следното:

При осъществяване на преценката относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото от пълномощника (адвокат) на страна в процеса безплатно процесуално представителство съдът следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. В конкретния казус исковото производство е по иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП. Общият материален интерес пред въззивния инстанция възлиза на сумата от 15 000 лева / разликата между присъдения размер на обезщетението от първата инставнция-30 000 лева и оспорвания с ВЖ от застрахователя -за разликата над 15 000 лева/ . Следва да се отчете, че пред първата инстанция делото е било изяснено от фактическа страна, като първоинстанционният съд задълбочено е обосновал своя краен съдебен акт. Следователно, правният спор по въззивната жалба на въззивника-застраховател не се е отличавал нито с фактическа, нито с правна сложност. Във въззивната жалба е било отправено ново доказателствено искане – за допускане на нова САТЕ, по обстоятелства, които вече са били изяснени в първоинстанционното производство, като това искане е оставено без уважение от въззивния съд. От тук следва, че при подготовката на писмения отговор на въззивната жалба процесуалният представител на въззиваемия не е бил затруднен да обоснове неоснователността на това доказателствено искане, и на въззивната жалба като цяло.

Пред апелативния съд не са извършвани процесуални действия, свързани със събиране и оспорване на нови доказателствени средства и съдебното дирене е приключило в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на въззиваемия Р. Б. изобщо не се е явил.

С оглед изложеното и при съблюдаване на критериите по чл.78 ал.5 ГПК относно фактическата и правна сложност на делото пред въззивна инстанция, настоящият състав, намира присъденото на основание чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение от 5000 лева за прекомерно по своя размер.

Видно от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 , чл. 101, § 1 ДФЕС , във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Р. Б. Н. № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Даденото с решението на СЕС по преюдициалното запитване разрешение, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, означава, че в конкретния случай при преценката си за размера на дължимото на особения представител адвокатско възнаграждение съдът принципно не е обвързан от посочените в НМРАВ минимални размери. Ето защо и с оглед констатираната по-горе фактическата и правна сложност на конкретното дело пред въззивна инстанция, настоящият състав, намира, че на основание чл.38 ал.2 ЗАдв следва да се определи възнаграждение в размер на 760 лева, до който размер и направеното възражение по чл.78 ал.5 за изменение на въззивното решение в частта за разноските се явява основателно.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 1690/29.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 3237/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 12 с-в като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 395/03.04.2024 г. в частта за разноските, с която на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД е присъдено възнаграждение на процесуалния представител на Р. Г. Б. ЕГН: [ЕГН] в размер на сумата от 5 000 лева като ВМЕСТО ТОВА

ОСЪЖДА Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на адв. Г. Й. с адрес : [населено място], [улица], ет.2, ап.6 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. а. възнаграждение в размер на 760 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: