Р Е Ш Е Н И Е№ 223

гр. София, 20.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1594 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационните жалби на [община], представлявана от кмета М. К., приподписана от адв. Й. Ч., и на третото лице помагач на страна на общината [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Благоевград, представлявано от управителя В. А., чрез адв. Й. Ч., против решение № 2134 от 18 октомври 2017 г., постановено по гр. д. № 1662/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която се потвърждава решение № 6400 от 9 декември 2016 г., постановено по гр. д. № 110/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която [община] е осъдена да заплати на С. М. Б., с адрес в [населено място], обл. Благоевград, сумата от 35000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания от счупването на тибията (голям пищял), закрито дясно, претърпени вследствие на инцидент, станал на 25.12.2014 г. на път в [населено място], общ. Г., при извършване на ремонтни дейности, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В останалата част решението е влязло в сила.

Касационното обжалване е допуснато, за да се провери дали е допуснато противоречие със задължителната практика на ВС...