Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адв. И. Д. И., преобразувано на 05.05.2017 г. от [фирма], срещу решение №1440/07.08.2017 г. по адм. д. №2541/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу ревизионен акт № 161400754/30.05.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 846/26.08.2014г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП за отказано на [фирма] право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2007г., м. 01, 04, 05, 07, 09, 10 и м. 12.2008 г. в общ размер 93 043, 87 лева и съответните лихви по фактури, издадени от доставчиците: [фирма], [фирма] и [фирма]. Изложени са твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като е направена съпоставка между мотивите на обжалваното решение с тези на отменителното решение на Върховния административен съд по адм. д. №10794/2015 г. с извод, че съдът не се е съобразил със задължителните указания дадени от касационната инстанция, дори не се е запознал със съдържанието на отменителното решение на ВАС, не е обсъдил доказателствата по делото, включително показанията на свидетелите в проведеното ново производство пред първоинстанционния съд. Иска отмяна на решението и постановяване на решение, с което да се отмени РА. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството-касатор не е представлявано като от адв. И. е постъпила писмена защита.

Ответната страна директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П., оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила по съображения изложени в писмена защита от процесуален представител юрк.Б. и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 321, 31 лв. В съдебно заседание ответникът не е представляван.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по реда на чл. 208 и сл. АПК е второ по ред пред Върховния административен съд.

С решение №11439/27.10.2016 г. по адм. д. №10794/2015 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, е постановил следното:

- отменил е решение № 1399 от 10.07.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2647/2014 г., в частта, в която е отменен процесния ревизионен акт относно увеличен ДДС в размер на 15 483, 09 лева и съответните лихви и е отхвърлил жалбата на [фирма] в тази част;

- отменил е обжалваното решение в частта, с която е бил отменен РА относно отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 93 043, 87 лева и съответните лихви и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част;

- оставил е в сила решението в останалата част, с която е бил отменен РА.

При новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е бил спорът относно непризнатия ДК в общ размер 93 043, 87 лева и съответните лихви по фактури, издадени от доставчиците: [фирма], [фирма] и [фирма], за данъчни периоди м. 12.2007г., м. 01, 04, 05, 07, 09, 10 и м. 12.2008 г.

Съдът е указал на страните съответната тежест на доказване на факти и обстоятелства относими към спора.

Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставка на стоки и услуги, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност.

След като жалбоподателят претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на услуги СМР и строителни материали, вложени в строителен обект, следва да се притежават от него и от неговите доставчици, след като са равнопоставени страни по един и същ договор и за изпълнението на същия и двете страни по договора следва да разполагат с относимите доказателства за доставката по вид и обем, съответно и стойност на всяка дейност по договорените СМР. Получателят на доставките СМР следва да притежава в тяхната последователност всички необходими доказателства за установяване реалното изпълнение на доставките СМР, в посочен строителен обект комплекс "[наименование]", [населено място], като възложител следва да притежава съответната строителна документация - количествено стойностни сметки и приемо-предавателни протоколи, свързани с приемането на всеки етап от строителството, съответно осчетоводяването им.

Тези обстоятелства не са установени, а искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза не е направено от жалбоподателя, което установява липса на нужната процесуална активност от негова страна за доказване на относимите положителни факти към реалността на оспорените доставки, респективно към възникване и признаване правото на данъчен кредит.

Единствено наличието на фактура и договор за строителство не може да обоснове извод, че облигационните отношения, които цели да удостовери жалбоподателя, действително са се развили.

При новото произнасяне от страна на първоинстанционния съд е прието, че подкрепя изводите на органа по приходите за липса на кадрова обезпеченост, което е в противоречие с представени доказателства от регистъра по чл. 62 КТ, че доставчиците са разполагали с наети по трудов договор лица, както и че техни служители, в това число и технически ръководител, са участвали в работата на обекта - комплекс "[наименование]", [населено място], обстоятелство потвърдено с разпитаните по делото свидетели. Тъй като това не е самостоятелно основание за потвърдения отказ на правото на данъчен кредит, не е решаващо за крайния извод приет от съда.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при новото разглеждане на делото съдът не е съобразил указанията на ВАС.

Видно от проведеното съдебно производство съдът е допуснал до разпит двама свидетели, които са потвърдили, че от страна на [фирма] и [фирма] са осъществявани дейности на посочения обект. В същото време, са им предоставени от съда протоколи обр. 19, върху които липсват подписи на предал/приел СМР услугата. Протоколи обр. 19 са потвърдени само тези, съдържащи подписи на разпитаните като свидетели лица. Този факт потвърждава и действията от страна на ревизиращите органи, с които е признат данъчен кредит по част от фактурите, към които е признато, че са прилежащи и Протоколи обр. 19.

Спорът е относно фактурирани услуги СМР на значителна стойност, към които не се съдържат количествено-стойностни сметки и протоколи обр. 19. В тази връзка са и указанията на Върховния административен съд, които като съдържащи се в отменителното решение, са известни на страните по делото. За жалбоподателя е налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти, като следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно. За да са изпълнени указанията на Върховния административен съд за разграничение между отделните фактури и съответните протоколи обр. 19 и проследяване на дейностите, изпълнени на обект комплекс "[наименование]", [населено място], са изискуеми специални знания, а не единствено свидетелски показания на разпитани двама свидетели, на които се е позовал жалбоподателя.

При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки от посочените по-горе доставчици и отказаното право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.

С оглед фактическата обстановка, безспорно установена в производството пред първоинстанционния съд, правилно е потвърден отказът на данъчен кредит по РА в обжалваната част, предмет на спора при новото разглеждане на делото от АС-Пловдив.

Административният съд е постановил правилно решението, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответната дирекция за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважена в размер на 2 491 лв. от претендирания размер 3 321, 31 лв., съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществена защита от процесуален представител на ответната страна с представяне на писмена защита, без явяване пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1440/07.08.2017 г. по адм. д. №2541/2016 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата 2 491( две хиляди четиристотин деветдесет и един) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.