Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, срещу решение № 6031/15.05.2017г., постановено по адм. дело № 9180/2016г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение:

1. от от пълномощник [фирма], [населено място], чрез изпълнителния директор А. Н. Н., в частите му, с които подадената от дружеството жалба срещу писмо изх. № К-26-С-1 от 04.07.2016 г., на Министъра на икономиката и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 (ОП „РКБИ”), за определяне на финансова корекция, в размер на 10 % от стойността на верифицираните средства по сключения договор № Д-099-013/ВG161РО003-1.2.5-0001-C0001Sc-0045 от 02.12.2013г., с изпълнител [фирма], на стойност 489 800, 00 лв. без ДДС, е била отхвърлена и

2. от Министъра на икономиката, чрез мл. експерт в отдел "Законосъобразност на процедури и процесуално представителство", в частта му, с която писмото е отменено, относно установените нарушения по чл. 25, ал. 6 от ЗОП отм. и на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОП отм. , вр. с чл. 25, ал. 5 от ЗОП отм. , описани в т. 1 - "„Условия и изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лицата в процедурата” и квалифицирани по т. 9 - „Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или в публичната покана“ и по т. 10 „Критериите за подбор не са свързани с и/или не са пропорционални на предмета на поръчката" от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, както и в частта, с която като основа за налагане на финансовата корекция на [фирма], [населено място], са определени „верефицираните разходи по сключения договор № Д-046-2014/ВG161РО003-1.2.05-0001-C0001-W-0085 от 23.07.2014г. с изпълнител [фирма], след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "инвеститорски контрол по време на проектирането и строителството по проект " „Научно-технологичен парк", който се изпълнява по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013г.

Подадена е и частна жалба от [фирма], [населено място], срещу определение № 10785/04.09.2017. по същото дело, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя, по реда на чл. 248 ГПК, за намаляване на присъдените в полза на министърство на икономиката разноски за юрисконсултско възнаграждение, до размера от 150 лв.

В съдебното заседание [фирма], се представлява от юрисконсулт Г., която поддържа касационната жалба и частната жалба на дружеството, спорва касационната жалба на Министъра на икономиката, по изложените в тях, в отговора от 23.06.2017 г. и в писмена защита съображения, претендира разноски в настоящето производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Министърът на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013г., се представлява от Н. С. - служител с юридическо образование, който поддържа подадената от министъра касационна жалба, оспорва касационната жалба, както и частната жалба на [фирма], по съображенията, изложени в жалбата и депозираните писмени отговори от 19.07.2017 г. и от 02.10.2017 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационните жалби. По отношение на частната жалба, преценката е, че следва да бъде оставена без уважение - правилно съдът е изчислил възнаграждението, съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази:

Жалбите са подадени в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в засягащите ги части, процесуално са допустими.

С оспореното писмо - изх. № К-26-С-1 от 04.07.2016 г. на Министъра на икономиката, на [фирма], е определена финансова корекция, в размер на 10 % от стойността на верифицираните средства по сключения на 02.12.2013г. договор, с изпълнител [фирма], на стойност 489 800, 00 лв. без ДДС, с предмет „Инвеститорски контрол по време на проектирането и строителството по проект „Научно-технологичен парк", който се изпълнява по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161P0003-1.2.05-0001-С0001, за допуснати от дружеството две нарушения – нередности, по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, съобразно Методологията, (обн. ДВ бр. 53/ 2010 г.), с която Министерският съвет е определил основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции – чл. 6, ал. 1 и Приложението към него, както следва:

1. "Условия и изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в процедурата" и 2. „Незаконосъобразна методика за оценка".

С процесното решение, тричленен състав при Седмо отделение на ВАС, е уважил частично подадената от [фирма], [населено място], жалба срещу така постановения акт от 04.07.2016 г., на Министъра на икономиката и ръководител на УО на ОП „РКБИ” 2007-2013, за налагане на финансова корекция, в размер на 10 % от стойността на верифицираните средства по сключения договор за изпълнение на обществена поръчка от 02.12.2013г., като е отменил същото в частта, относно установените нарушения по чл. 25, ал. 6 от ЗОП отм. и на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОП отм. , вр. с чл. 25, ал. 5 ЗОП отм. , описани в т. 1 - "„Условия и изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лицата в процедурата” и квалифицирани по т. 9 - „Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката, или в документацията за участие, или в публичната покана“ и по т. 10 „Критериите за подбор не са свързани с и/или не са пропорционални на предмета на поръчката" от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, както и в частта, с която като основа за налагане на финансовата корекция на [фирма], [населено място], са определени „верефицираните разходи по сключения договор № Д-099-013/BG161P0003-1.2.05-0001-С0001Sс-0045 от 02.12.2013 г., изпълнител [фирма], на стойност 489 800, лв. без ДДС и е върнал преписката на органа, за определяне на размер на финансовата корекция на [фирма], за нарушението на чл. 28, ал. 2 ЗОП отм. , описано в т. 2 на писмото - "Незаконосъобразна методика за оценка", квалифицирано по т. 9 „Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или в публичната покана” от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата й част, жалбата е отхвърлена. Министерство на икономиката е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 1505.78 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част на жалбата, а дружеството е осъдено да заплати на министерството сумата от 1978.67 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.

Решаващият състав на ВАС е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 9, ал. 5, чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката - ръководителя на управляващия орган на ОП „РКБИ“ 2007 – 2013 г., който е министърът на икономиката, като в хода на процедурата по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - преди издаването на писмото е осигурена възможност на [фирма] да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, от която възможност дружеството се е възползвало с писмо от 22.04.2016г., но изложените аргументи не са били възприети. Посочил е, че писмото е в съответствие с материалните разпоредби досежно констатираната нередност по т. 2 от акта, но в противоречие с материалните разпоредби досежно констатираната нередност по т. 1 от него и досежно основата, върху която е определена финансовата корекция от 10 %.

За да отмени акта по отношение на първата приета нередност, в което всъщност са изложени факти за две нарушения, съдът е констатирал, че УО не е посочил, защо счита, че определения от възложителя критерий за подбор, досежно частта за броя на обектите, не е съобразен и не съответства на стойността, сложността и обема на обществената поръчка. Видно от данните по делото Научно-техническият парк се състои от пет самостоятелни обекта, площадкова инфраструктура и парк, които се изпълняват едновременно на една обща строителна площадка. Ето защо изискването към кандидатите, които ще упражняват ролята на инвеститор в хода на строителството, за последните три години имат минимум пет строителни обекта по отношение на които са осъществявали инвеститорски контрол, е съобразено със стойността, сложността и обема на обществената поръчка. Посоченото от ръководителя на УО като нарушено изискване, а именно „Като критерий за подбор може да се изисква признат опит в съответния сектор, но не може да се включват условия или изисквания, които са свързани с изпълнението на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им”, е въведено с изменението на разпоредбата обн. ДВ бр. 40 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г., не е съществувало към момента на провеждането на поръчката, поради което нарушението му не може да бъде основание за определянето на финансова корекция. Още повече, че изискването не касае определен брой изпълнени договори, а определен брой строителни обекти, които могат да бъдат реализирани и по един договор. Поради това направеният в акта извод, че с посоченото изискване се дава предимство или необосновано се ограничава участието на лица в процедурата, е приет за неправилен - условието не е ограничително и завишено, тъй като съответства на сложността и обема на обществената поръчка.

Не е споделено и становището на санкциониращия орган по отношение на поставените от възложителя изисквания към: ръководителя на обекта, (за не по-малко от 15 години професионален опит); към ръководителите на отделните шест обекта ( за не по-малко от 10 години професионален опит); към експертите по отделните части за целия проект - архитект, инженерен конструктор, електро инженер, ОВиК инженер, ВиК инженер, експерт пожарна безопасност, технолог, геодезист, пътен инженер, ландшафтен архитект, инженер геолог/хидролог (да имат не по-малко от 10 години професионален опит по съответната специалност и свързани с упражняване на инвеститорски контрол), приети като ограничителни и завишени, предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОП отм. , В тази връзка в съдебния акт е посочена неотносимост на приетата като нарушена разпоредба, тъй като тя касае доказването на техническите възможности и/или квалификация на участниците, чрез представянето на списъци за изпълнени договори през последните три/пет години, а не представянето на доказателства за професионален опит на конкретни лица, който отговарят за извършването на услугата или строителството. Освен това, поставените изисквания към ръководителя на обекта, ръководителя на отделните 6 обекта и експертите по отделните части за целия проект, не са формулирани в противоречие със забраната по чл. 25, ал. 5 от ЗОП отм. , в релевантната й редакция. Съдът е посочил, че в случая, в оспорения акт не е анализиран предметът, сложността и обема на поръчката, поради което направеният извод за несъответствие на посочения критерий за подбор с разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП отм. е необоснован, въведеното условие не дава предимство и не ограничава участието на лица в обществените поръчки.

Наред с това, в решението е отчетено и, че изложените в т. 1 от писмото критерии поставени от възложителя, съставляващи според УО „Условия и изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в процедурата", са подведени под състава на т. 9 и т. 10 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. От изложеното в писмото не става ясно дали според ръководителя на УО едното изискване следва да се квалифицира като нарушение по т. 9, а другото като такова по т. 10 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията или и двете коментирани в т. 1 от писмото изисквания са квалифицирани едновременно като нарушения по посочените две точки от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, което затруднява съда при извършвания от него контрол за законосъобразност на акта.

За да отхвърли жалбата по отношение на констатираното в т. 2 от акта наличие на „Незаконосъобразна методика за оценка”, решаващият състав на ВАС е възприел извода на ръководителя на УО, за нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОП отм. , изискваща методиката по ал. 1, т. 7 да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. Посочено е, че използваната от възложителя методика е неясна и неточна - същата, макар и формално да съдържа указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, по своята същност е субективна. Същата предвижда, че комплексната оценка на офертите на техническото предложение, се оценява по два подпоказателя - П1.1 „Обосновка на участника" и П1.2 „Стратегия на участника" и елементите към тях, които са конкретно обсъдени, за да се направи извода, че използваните понятия: „подробно", „несъществени непълноти", „в пълно съответствие", „съдържат незначителни/несъществени непълноти, и/или не съдържат преимущества пред останалите предложения", „не са достатъчно конкретни", „подробни" и др., не са достатъчно конкретизирани и не дават възможност за обективно сравнение и съпоставяне на офертите. Посочено е, че използваните в методиката изрази и понятия дават възможност за субективизъм при оценяването на офертите и би могло да се стигне до значителна свобода в интерпретацията от страна на членовете на комисията при присъждането на точки в голям диапазон. Действително ЗОП не забранява дефинирането на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но в този случай за получаването на максимален брой точки следва да са изброени изчерпателно критериите, така, че да става ясно, че дори и липсата на един от тях, би довело до присъждане на по-малък брой точки. С оглед изложеното, съдът е приел, че в тази част процесният акт е правилен, че така описаното представлява нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗОП отм. , за което законосъобразно е наложена финансова корекция и че същото правилно е квалифицирано като нарушение по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията.

Приемайки доводите на административния орган за допуснато от възложителя нарушение по тази част на акта, съдът е изложил и съображения за наличие на третият елемент от фактическия състав на нередността, изискващ тя да има, или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и в чл. 2, пар. 7 от Регламент № 1083/2006, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1 т. 9 от ЗУСЕСИФ, попадащи в Приложението на чл. 6, ал. 1 от Методологията, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства – допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това значи, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението по чл. 6, ал. 1 от Методологията нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира решението за валидно, допустимо и правилно и като такова то следва да бъде оставено в сила по отношение на приетото в него досежно липсата или не нарушения на закона, съставляващи нередност и основания за налагане на финансова корекция.

За да го постанови, съдът, след подробен анализ, е установил релевантните по спора факти във връзка с издаването на процесния акт на министъра на икономиката – ръководител на УО, направил е преценка за съответствието им с приложимата нормативна уредба и въз основа на правилно установената фактическа обстановка, е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и осигурена възможност за възражения, но при нарушение на материалния закон относно констатираната нередност по т. 1 от писмото и относно основата, върху която е определена финансовата корекция.

Не се споделят доводите в жалбата на Министъра на икономиката, за неправилност на решението в отменителната му част, относно установените нарушения по чл. 25, ал. 6 от ЗОП отм. и на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОП отм. , вр. с чл. 25, ал. 5 от ЗОП отм. , описани в т. 1 от процесното писмо. При неточно посочен в касационната жалба договор, без основание касаторът твърди въведено от възложителя минимално изискване за подбор - изпълнение на услугата "инвеститорски контрол" - през последните три години на минимум пет обекта, което е завишено, прекомерно, ограничително, дискриминационно, създаващо предпоставка за неравно третиране на потенциални участници и с разубеждаващ за участие ефект. За да е налице неправомерен или дискриминационен критерий, следва да бъде установено, че въведените изисквания (конкретно - за броя на обектите и за притежаван професионален опит), дават предимство на някои кандидати, а спрямо останалите се явяват ограничителни и необосновано възпрепятстват потенциални кандидати за участие в процедурата. В обсъждания случай е правилна преценката на решаващия състав, че подобен извод не може да се направи. Съобразявайки редакцията на чл. 25, ал. 6 от ЗОП отм. към момента на провеждането на обществената поръчка (преди 01.07.2014г.), обоснован е изводът за липса на фактически констатации в акта и анализ на поставените условия, които да са пропорционални на предмета и особеностите на обществената поръчка, да съответстват на сложността, стойността и обема й и които, при данни за пет самостоятелни обекта, площадкова инфраструктура и парк, изпълнявани едновременно на една обща строителна площадка, не могат да бъдат квалифицирани като ограничителни или завишени. Административният орган е съобразявал редакцията на нормата след изменението й, която не е била в сила към момента на извършването на твърдяното нарушение и тази факт обосновано е отчетен в решението, като при това е отбелязано и, че изискването не касае определен брой изпълнени договори, а определен брой строителни обекти, които могат да бъдат реализирани и по един договор. Същата грешка се преповтаря и в съображенията, изложени на стр. 4 от касационната жалба. В последната не се и оспорва, че решението за осъществена нередност след повторната проверка, е позовано на изразеното от одитния орган становище. При предварително одобрена процедура и изпълнени указания, УО е следвало самостоятелно да изследва в пълнота относимите факти и обстоятелства, да ги подведе под актуалната към момента разпоредба и едва тогава да направи преценката за наличието или не на предпоставките за налагане на корекция. Поради това направеният в акта извод, че с посоченото изискване се дава предимство или необосновано се ограничава участието на лица в процедурата, законосъобразно е приет за неправилен. Нещо повече, от страна на органа е отчетено, че по процедурата са подадени 4 броя оферти, т. е. конкурентостта не е ограничена до такава степен, че да обоснове максимално допустимия 25% размер на финансовата корекция.

Обосновани настоящият състав намира и изводите в решението, отнасящи се и до второто от визираните нарушения по пункт 1 от процесния административен акт, отнасящи се до въведеното от възложителя минимално изискване за професионален опит на ръководителя на обекта и за ръководителя на обекта за всеки от шестте обекта, като лице, упражняващо инвеститорски контрол, (съответно 15 и 10 год.), както и за различните категории експерти по отделните части за целия проект - архитект, инженерен конструктор, електро инженер, ОВиК инженер, ВиК инженер, експерт пожарна безопасност, технолог, геодезист, пътен инженер, ландшафтен архитект, инженер геолог/хидролог - да имат не по-малко от 10 години професионален опит по съответната специалност и свързани с упражняване на инвеститорски контрол, също приети от УО като ограничителни и завишени, предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОП отм. , Според точния прочит на визираното в нормата, съдът е направил преценката за нейната неотносимост в случая, които съображения, като правилни, е ненужно да бъдат преповтаряни. Поставените ограничителни критерии за подбор досежно изискванията за професионална квалификация и опит на лицата, които ще отговарят за извършването на дейността по инвеститорски контрол, с оглед немалката стойност на конкретната обществена поръчка и важността им при реализирането на проекта, не са в противоречие със забраната по чл. 25, ал. 5 и ал. 6 ЗОП отм. , не са ограничитилни досежно участие и не дават предимство, съобразени са и съответстват на обема и предмета й, което именно УО не е взел под внимание при налагането на корекцията.

Касационният състав намира правилни и констатациите в решението за наличие на порок в акта по отношение на квалификацията на нарушението с финансов ефект по т. 9 и едновременно по т. 10 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансова корекция, създаващи неясноти и затрудняващо провеждането на съдебния контрол. Затова е обоснован изводът, че не се установяват сочените от ръководителя на УО нарушения на националното законодателство, които са предпоставка за налагане на финансова корекция по т. 1 от акта.

По отношение на констатацията от страна на административния орган за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП отм. – незаконосъобразна методика за оценка на офертите, решаващият съд обосновано е приел, че такова е налице. За да бъде оценката съответна на законовото изискване, е необходимо методиката да позволява сравнение, да предоставя възможност за точно и обективно оценяване на постъпилите предложения, включително и за относителната тежест, която възложителят определя на всеки от показателите. За да приеме, че по начина на формулиране на критериите за оценка, е дадена възможност за субективизъм при оценяването на офертите от членовете на комисията, съдът е отчел, че ЗОП не забранява дефиниране на показатели за оценка, които да не са с точен математически или друг стойностен израз, но при изчерпателно изброяване и липсата на който и да е от тях следва да води до намаляване на броя точки. В случая, и органа, и съдът правилно са констатирали, че приетият в методиката подход създава условия за субективизъм при оценяването, с въведените неясни критерии като „подробно", „несъществени непълноти", „в пълно съответствие", „съдържат незначителни/несъществени непълноти и/или не съдържа преимущества пред останалите предложения", „не достатъчно конкретни", „подробни", "съществени", „несъществени", „значителни" и т. н. Именно предвид факта, че техническото предложение не следва да се отличава от заложеното в техническата спесификация, не би следвало да се допускат предложения с липси или несъответствия и непълноти със заданието, или да не се създадат условия за реална преценка за конкретизация в коя част и в каква степен е налице съответствие, достатъчност, конкретност и пр.

Неоснователно в касационната жалба на дружеството се твърди, че съдът не е изложил фактически и правни мотиви по т. 2 от проверявания акт. В решението изрично е посочено, че се споделят изводите на ръководителя на УО за нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП отм. в релевантната й редакция, изложени са съображения във връзка със създадения субективен начин на присъждане на съответния брой точки по показателя "Техническо предложение" и двата му подпоказателя, конкретно обсъждани, направена е и обоснована преценка за дадени от възложителя неясни разяснения на въведени понятия, обяснени също с неясни понятия. Казаното води до правилност на извода, че обсъжданата методиката не съдържа точни указания за определяне на оценките по всеки показател, в резултат на което е налице липса на обективни критерии за съпоставяне на отделните предложения на кандидатите. Нарушението правилно е квалифицирано по т. 9 от Приложението към чл. 6 от Методологията, а не по т. 8, както сочи жалбата, при заложен от законодателя разграничителен критерий, различни фактически състави обхванати в приложното им поле, отнасящи се до неправомерни, (в случая неясни и неточни) и/или дискриминационни показатели и критерии за оценка, или липсата на такива или недостатъчно определяеми.

Споделя се, като законосъобразен и изводът на съда, че с оспорения акт неправилно е определена и основата, върху която следва да се изчислява финансовата корекция, предвид установения по делото факт, че проектът не е финансиран на 100% със средства от ЕСИФ.Ф корекция следва да бъде определена само върху допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, но не и върху допустимите разходи, съставляващи собствен принос на първоинстанционния жалбоподател, както в случая. Видно от приетия като доказателство по делото договор, в който е определен процентът на финансова помощ, останалите средства до 100% от очакваните допустими разходи, са собствен принос на жалбоподателя, върху които Ръководителят на УО не е оправомощен да налага финансова корекция.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционният съд, като валидно, допустимо и правилно в посочената му част, следва да бъде оставено в сила.

Съдебният акт е неправилен само в частта му, с която е постановено преписката да бъде изпратена на органа за ново произнасяне и законосъобразно посочване на основата, върху която се определя корекцията за установеното в настоящето производство нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП отм. , описано в т. 2 „Незаконосъобразна методика за оценка” от процесното писмо, при спазване на дадените в решението указания по прилагането на закона. В тази част касационната жалба на [фирма], е основателна, тъй като финансовата корекция е наложена "за повече от едно нарушение", не е извършена преценка на тежестта им, а административното производство не е започнало по молба на бенефициера. Въпрос на преценка на органа е дали да постанови нов акт, при спазване на дадените със съдебните актове указания по тълкуването и прилагането на закона.

Подадената частна жалба от [фирма], [населено място], срещу определение № 10785/04.09.2017. по същото дело, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за намаляване на присъдените в полза на Министърство на икономиката разноски за юрисконсултско възнаграждение, до размера от 150 лв., настоящата инстанция счита неоснователна. Правилна и обоснована е преценката на съда, че възнаграждението е изчислено съгласно приложимата към датата на приключване на устните състезания (15.11.2016г.) редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част от жалбата. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е събирал доказателства за обема на осъществената от юрисконсулта дейност, за времето, отделено от него за организирането на защитата, получаваното от същия възнаграждение и пр. Възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, като е достатъчно само да се установи, че е осъществено надлежно процесуално представителство на страната от юрисконсулт. Изложените в определението доводи в тази връзка са обосновани, логични и съответни на съдържанието на субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в релевантната към датата на приключване на устните състезания редакция, затова и се споделят от настоящата инстанция.

При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Министерство на икономиката следва да заплати на [фирма], сумата от 100 (сто)лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6031/15.05.2017г., постановено по адм. дело № 9180/2016г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, само в частта, с която е върната преписката на органа, за определяне на размер на финансовата корекция на [фирма], за нарушението на чл. 28, ал. 2 ЗОП отм. , описано в т. 2 на писмото - "Незаконосъобразна методика за оценка", квалифицирано по т. 9 „Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или в публичната покана” от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 10785/04.09.2017г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на [фирма], за изменение на решение № 6031/15.05.2017г., в частта му за разноските.

ОСЪЖДА Министерство на икономиката, да заплати на [фирма], сумата от 100 (сто)лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.