Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 9823 от 24.07.2017 г., по адм. д. № 3315/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена издадената от него заповед № 8121К-379/05.02.2016 г. Ксаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Грешно възприетата фактическа обстановка от съда е довела и до неправилни правни изводи. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици, обстоятелствата, при които са извършени и цялостното поведение на държавния служите по време на службата. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Претендира разноски по представен списък за двете съдебни инстанции.

Ответникът - А. Й. П., чрез процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С решение № 9823 от 24.07.2017 г., по адм. д. № 3315/2016 г. по описа на Върховния административен съд е отменена заповед № 8121К-379/05.02.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3,...