Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Т при ЦУ на НАП и от Х. И. М., действащ като физическо лице и като представител на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. С. Т., срещу решение № 35 от 16.02.2016 г. по адм. дело № 684/2015 г. по описа на Административния съд –В. Т, с което по жалба на Х. И. М. с [фирма] е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000714000351-091-001/26.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.В. Т, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА №П-04000715064701-003-001/16.04.2015г., в обжалваната и потвърдена с Решение №339/11.08.2015г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В.То, в частта, в която са определени задължения за осигурителни вноски за ревизираните периоди от 01.01.2009г. до 31.01.2011г.

Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-04000714000351-091-001/26.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.В. Т, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА №П-04000715064701-003-001/16.04.2015г., в частта потвърдена с Решение №339/11.08.2015г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В.То. Твърди, че обжалваното решение е недопустимо в частта относно ЗОВ за 2009 г., а в останалата обжалвана част е неправилно, поради съществено нарушение на материално - правните норми и на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Х. И. М. с [фирма] изразява становище за неоснователност по касационната жалба.

Касаторът - Х. И. М. с [фирма] обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за изменение на решението в обжалваната част.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на Х. И. М. с [фирма] и основателност на другата касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

С обжалваното решение Административен съд – В. Т е отменил ревизионен акт №Р-04000714000351-091-001/26.03.2015г. на ТД на НАП – В.То, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА №П-04000715064701-003-001/16.04.2015г., в частта потвърдена с Решение №339/11.08.2015г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Т, в която са определени задължения за осигурителни вноски за ревизираните периоди от 01.01.2009г. до 31.01.2011г. и е отхвърлил жалбата на Х. И. М. с [фирма] в останалата й част.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба.

Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 400 лв. по фактура, издадена от [фирма]. Първоинастанционният съд е приел, че изводите на приходните органи, че отделните елементи на изпълнението и вида на услугата не могат да се определят от наличните договор и протокол за извършени СМР, са правилни. Протоколът за извършени СМР от 03.08.2011г е оспорен от ответника по отношение на неговата автентичност, като в открито производство по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК не са ангажирани доказателства за установяване на автентичността му. Поради това съдът не е приел същия като годно доказателствено средство и приема, че същият не е автентичен документ.

Относно отказано право на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 400 лв. по фактура, издадена от [фирма] е прието, че няма достатъчно обективни данни как са изпълнени и в какво точно се изразяват изпълнените услуги за СМР, какви разходи и за чия сметка са вложените материали и как са отчитани. Протоколът за извършени СМР от 26.11.2012г. е оспорен от ответника по отношение на неговата автентичност, като в откритото производство по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК не са ангажирани доказателства за установяване на автентичността му. Поради това съдът не е приел протокола като годно доказателствено средство.

Първоинстанционният съд е приел, че правилно ревизиращите органи са приели наличието на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизия, като данъчната основа за задълженията по ЗДДФЛ са определени след анализ на критериите по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК.

По отношение на приходите от продажби на недвижими имоти. Първоинстанционният съд е приел, че средствата, придобити от продажбите, които са отчетени като приходи в счетоводството на търговеца не може да бъдат третирани като отделен доход на физическото лице търговец, като бъдат взети предвид отделно при формиране на паричния поток за съответните периоди.

По отношение на постъпването на суми по сметката на Х. М., внасяни през 2010 г. и 2011 г. от Г. П.. Първоинстанционният съд е приел изводите на органите по приходите, че половината от средствата, внасяни по сметките му, следва да се отнесат като средства на жалбоподателя и да намерят отражение в паричния му поток.

По отношение на постъпването на суми по сметката на Х. М., внасяни от А. Т.. Първоинстанционният съд е приел изводът на ревизиращите органи, че това са парични средства на жалбоподателя, които трето лице е внесло по негова сметка.

По отношение на неотчитането на парични средства в размер на 23 000 лв. от [фирма], първоинстанционният съд е приел, че същите са отчетени като приход от продажба в предприятието на едноличния търговец и няма как да бъдат отчетени като разполагаеми средства в общия паричен поток на жалбоподателя.

Относно определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г., 2010 г. и 2011 г. първоинстанционният съд намира, че посочените задължения са правилно определени.

По отношение на определените задължения за осигурителни вноски по реда на чл. 124а от ДОПК за ревизирания периоди от 01.01.2009г. до 31.01.2011г. съдът е приел, че РА е незаконосъобразен в тази му част.

По отношение на определените задължения за осигурителни вноски за периодите от 01.02.2011г. до 31.12.2011г., когато е била в сила разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен в тази му част.

По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т при ЦУ на НАП:

Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т при ЦУ на НАП оспорва решението на административния съд в частта, в която е отменен РА в частта, с която са установени задължения за осигурителни вноски за ревизираните периоди от 01.01.2009 г. до 31.01.2011г.

Неоснователно е възражението на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т при ЦУ на НАП за недопустимост на решението на Административен съд-В. Т, в частта, с която е отменен РА, в частта относно ЗОВ за 2009 г. С РА в обжалваната му част по КСО, за процесната 2009 година са установени допълнително задължения за лихви върху вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2009г. Съдът е отменил РА в частта на установените с РА задължения за лихви върху вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2009г. Други задължения по КСО за 2009г. с обжалвания РА не са установени, поради което възражението на касатора се явява необосновано и неправилно.

В частта относно допълнително установени задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2010г.-2011г. решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2010г.-31.01.2011 г. не се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., която е материално-правна и при липса на преходна разпоредба, която да и придава изрично обратно действие е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материално-правна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение №1 от 18.05.2016г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд.

С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Х. И. М. с [фирма]

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от АС-В. Т въз основа на събраните по делото доказателства.

Направените оплаквания са неоснователни.

Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 400 лв. по фактура, издадена от [фирма]. По отношение на процесната доставка следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено приемане от страна на жалбоподателя на извършените СМР. Протоколът за извършени СМР от 03.08.2011г. е оспорен от ответника по отношение на неговата автентичност, като в открито производство по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК не са ангажирани доказателства за установяване на автентичността му. Поради това правилно съдът не е приел същия като годно доказателствено средство. С оглед липсата на надлежно приемане на фактурираната услуга може да се направи извод, че същата не документира реално извършена доставка на услуга.

Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 400 лв. по фактура, издадена от [фирма]. По отношение на процесната доставка следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено приемане от страна на жалбоподателя на извършените СМР. Протоколът за извършени СМР от 26.11.2012г. е оспорен от ответника по отношение на неговата автентичност, като в открито производство по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК не са ангажирани доказателства за установяване на автентичността му. Поради това правилно съдът не е приел същия като годно доказателствено средство. С оглед липсата на надлежно приемане на фактурираната услуга може да се направи извод, че същата не документира реално извършена доставка на услуга.

При извършването на ревизията органите по приходите са направили извод, че данъчната основа за облагане на Х. М. с преки данъци по ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

С оглед на това, че жалбоподателят е извършвал разпоредителни сделки с недвижими имоти и е получавал парични средства, които не се покриват с доходите от търговска дейност, а за доходи от друга дейност няма данни, правилно е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в нея условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами.

По отношение на приходите от продажби на недвижими имоти. Установено е, че разходите за построяването и приходите от продажбата на недвижимите имоти са отчитани в счетоводството на [фирма]. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че средствата, придобити от продажбите, които са отчетени като приходи в счетоводството на търговеца няма как да бъдат третирани като отделен доход на физическото лице, като бъдат взети предвид отделно при формиране на паричния поток за съответните периоди. Същите са взети предвид от ревизиращите органи като част от средствата на търговеца при формирането на приходите от търговската дейност и не могат да намерят отражение втори път като доходи на физическото лице.

По отношение на постъпването на суми по сметката на Х. М., внасяни през 2010 г. от Г. П.. Първоинстанционният съд правилно е приел изводите на органите по приходите, че половината от средствата, внасяни по сметките му, следва да се отнесат като разход за физическото лице. В дадени обяснения П. е посочила, че паричните средства са обща собственост - нейна и на Х. М.. С оглед на горното паравилно към изразходените от Х. М. парични средства са отнесени половината от направените от Г. П. вноски в банковата му сметка.

По отношение на внесени суми по банковата сметка на жалбоподателя от А. Т. в размер на 2 221 лв., отразена като разход за физическото лице, предвид на установеното в хода на ревизията, вкл. и от обясненията на Т., правилно съдът е кредитирал изводът на ревизиращите органи, че това са парични средства на Х. М., които трето лице е внесло по негова сметка и парвилно са включени в разходната част на паричния поток.

Относно получени от Х. М. парични средства в размер на 23 000 лв. от [фирма], правилен е изводът на първоинстанционния съд, че същите са отчетени като приход от продажба в предприятието на едноличния търговец и не може да бъдат отчетени като разполагаеми средства в общия паричен поток на жалбоподателя.

Задълженията на касатора по отношение процесните данъчни периоди 2009г., 2010г. и 2011г. по чл. 48 от ЗДДФЛ са правилно определени, поради което първоинстанционното решение в тази част следва да бъде оставено в сила.

По отношение на определените задължения за осигурителни вноски за периодите от 01.02.2011г. до 31.12.2011г., когато е била в сила разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, правилно първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен в тази му част. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно.

С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.В. Т при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 518, 70 лв. съгласно чл. 9, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На Х. И. М. с [фирма], като ответник по касационната жалба на Дирекция "ОДОП"-гр.В. Т при ЦУ на НАП не следват разноски, тъй като такива не са сторени пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 16.02.2016 г. по адм. дело № 684/2015 г. по описа на Административния съд –В. Т.

ОСЪЖДА Х. И. М. с [фирма], ЕГН [ЕГН], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В. Т при ЦУ на НАП сума в размер на 1 518, 70 лв. (хиляда петстотин и осемнадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.