Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационни жалби на Директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП и на [фирма] гр.[населено място] против Решение № 2651/20.04.2017г. по адм д. № 8124/2015г. на Административен съд София - град/АССГ/.
Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт /РА/ с № Р-2210-1405622-091-001/12.05.2015 г., потвърден в обжалваната част от директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр. С. с Решение № 1173 от 03.08.2015 г. по доставките на [фирма] по фактури № 2000000658 от 31.05.2011г. и № 20000076 от 24.06.2011г., както и в частта на присъдените разноски.
[фирма] [населено място] [населено място] обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА в останалата обжалвана част.
Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" и неоснователност на касационната жалба на [фирма] гр.[населено място].
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.
Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № Р-2210-1405622-091-001/12.05.2015 г. издаден от г-жа С. Т. К. - началник сектор „Ревизии” в ТД - София към НАП и В. И. К. - ГИП при ТД -София към НАП, потвърден в обжалваната част от директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр. С. с Решение № 1173 от 03.08.2015 г. РА, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 265 808.81 лв. за процесиите данъчни периоди, ведно с лихви за забава.
За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В резултат е приел, че по отношение на спорните фактури, издадени от [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК] не са осъществени реални доставки на рекламни материали и услуги по смисъла на чл. 6 ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което данъкът /ДДС/ се явява начислен неправомерно и не възниква право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател по фактурите. По отношение на фактурираните услуги от доставчика [фирма] първоинстанционният съд е приел, че е налице реалност на доставката на транспортна услуга с оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото и заключението на ССЕ, поради което неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит за същите.
Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Спорът по съществото си е концентриран относно наличието или липсата на реално извършени доставки на стоки и услуги от горепосочените доставчици, съответно с предмет рекламни материали и услуги. По жалбата на Директора на Дирекция „ОДОП“:
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на решението и неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. При преценка на събраните по делото доказателствата е спазено изискването за разпределение на доказателствената тежест. Обсъдени са възраженията на ревизираното лице и са изложени ясни и безпротиворечиви мотиви защо същите се възприемат за основателни. Правилно съдът е обвързал двете фактури с проведеното на посочените дати мероприятие и счетоводното аналитично отчитане на приходите и разходите от него, като е направил съвкупен анализ на всички доказателства по делото по отношение на конкретния доставчик.
По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на съдебния акт в тази му обжалвана част и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. По жалбата на [фирма]:
Въз основа на събраните по делото доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и при съдебно обжалване на РА, вкл. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установяват следните относими обстоятелства по спора: ревизираното лице/РЛ/ основно упражнява дейности по организиране и провеждане на конгресен туризъм, конферентни събития, семинари, обучения, фирмени презентации, промоции, тренинги, изложби, протоколни прояви, концерти, годишнини и туристически пътувания. От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза е видно, че в счетоводството на РЛ са налице първичните счетоводни документи, съставени са редовно и вторичните такива, вкл. е извършено надлежно деклариране и отразяване в дневник за покупки. Видно е, че фактурите са отразени в дневника за продажби, отчетните регистри и СД по ЗДДС на издателя на фактурите. Във връзка с уговорките и изпълнението на фактурираните дейности са събрани доказателства, от които се установява наличието на договорни отношения между страните по договори относно изработка на материали и логистична подкрепа. Като извърши преценка на всички събрани доказателства, касателно уговорките между страните, възможностите на изпълнителите, данните за извършени рекламни дейности, направеното приемо-предаване на извършеното, касационният съд намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд за неправомерно начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури предвид недоказаност на реално осъществени доставки. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че прехвърлянето правото на собственост на материалите и извършването на услугите по горепосочените фактури не е реално осъществено. Установено е при условията на пълно доказване договарянето, извършването, приемането на услугите, както и резултата от тях. Установено е счетоводното отразяване на поръчките и извършеното разплащане между страните. Всяка фактура е в резултат на сключен договор и поръчка/възлагателно писмо, в който са конкретно индивидуализирани вида на стоките и услугите, единична и обща цена, и във връзка с кое събитие /проява/ са необходими и на кое дата е проведено същото. Към всяка поръчка е представен двустранно подписан приемо – предавателен протокол, удостоверяващ получаването на процесните стоки и услуги. Не са взети под внимание от първоинстанционният съд и представените подробни двустранно подписани протоколи от работни срещи между контрагентите, където изрично са договаряни параметри на отделните видове рекламни материали и услуги, и конкретни цени за всяка от тях. Представени са и доказателства /фактури с описи към тях/ и за предходни доставчици на преките. Налице са и обяснителни записки от част от доставчиците, към които също са представени доказателства за провеждане на съответните събития /конгреси, симпозиуми/ - регистрационни формуляри и др. Съвкупната преценка на данните по случая, изключително големия обем на представените доказателства, пълната кореспонденция между предмета на фактурите и представените договори и приемо-предавателни протоколи, убедителните доказателства за последваща реализация, редовно воденото счетоводство на ревизираното лице, отчитането на приходите във връзка с последващата реализация, възможността за проследяване на стоките и услугите по счетоводни данни - всичко това води до непрекъсваема верига от обстоятелства, които водят до извод за реалност на доставките. Обстоятелството, че някои от доставчиците не са открити и че няма данни за счетоводната им отчетност не може да бъде отчетено като факт, препятстващ възникването на правото на данъчен кредит на ревизираното лице, при цитирания по-горе значителен по обем доказателствен материал във връзка с процесните доставки. В конкретния случай настоящата инстанция се позовава и на практиката на СЕС, в частност Решение на СЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и по дело C-18/13. Няма причина дадените от СЕС разрешения да не бъдат съобразени изцяло по отношение на доводите на жалбоподателя за произхода на стоката и за кадровата и техническата обезпеченост на дружествата - доставчици. Доводите за липса на доказателства за търговски обекти на доставчиците или за осъществен превоз на фактурираната стока са ирелевантни предвид вида и обема на стоките, позволяващи пренасяне и превозване, без да е налице необходимост от ангажиране на специализиран превоз. При извършената преценка на доказателствения материал, поотделно и в съвкупност на доказателствата и доказателствените средства, касационният съд намира, че доставките, така както са фактурирани са реално извършени. Обратно на изводите на съда, намира за установено и изяснено, при тълкуване на договорките между страните и вида на дейностите, така и стойността им, и като цяло извършването на фактурираните услуги. Намира също, че непълната документация относно извършените дейности при подизпълнителя или неговите подизпълнители не може да се вмени във вина на ревизираното лице, поради това че не съставлява негов недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама или за злоупотреби поради извършване на същите дейности, но от други ДЗЛ. Няма данни и за наличие на измама, така че въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно - задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
С оглед на изложеното касационният съд намира изводите на първоинстанционния съд за неправомерно начисляване на ДДС поради липса на доставка на стоки и услуги и оттам за наличие на предпоставки за отказ от право на приспадане на данъчен кредит по всички процесни фактури за необосновани и незаконосъобразни. Като е потвърдил РА, явяващ се незаконосъобразен в тази си част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА като незаконосъобразен в частта си, в която на РЛ за 2009 г. - 2014 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК].
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Дружеството-касатор е направило своевременно искане за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции, поради което и предвид представения списък и направеното възражение за прекомерност в полза на касатора следва да се присъди сума в размер на 15 575 лв. за разноски в двете съдебни инстанции.
С оглед на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2651/20.04.2017г. по адм д. № 8124/2015г. на Административен съд София - град/АССГ/ в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] гр.[населено място] против Ревизионен акт /РА/ с № Р-2210-1405622-091-001/12.05.2015 г., потвърден в обжалваната част от директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр. С. с Решение № 1173 от 03.08.2015 г., както и в частта на присъдените разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ с № Р-2210-1405622-091-001/12.05.2015 г., потвърден в обжалваната част от директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр. С. с Решение № 1173 от 03.08.2015 г., в частта, с която на [фирма] гр.[населено място] за данъчни периоди 2009 г. - 2014 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК], ведно със съответните лихви за забава.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2651/20.04.2017г. по адм д. № 8124/2015г. на Административен съд София - град/АССГ/ В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на [фирма] гр.[населено място] ", сума в размер на 15 575 лв. за съдебни разноски в двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.