Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] – Район „Централен”, чрез процесуален представител юрк. М. И., против решение № 2696/10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 473/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и е поскана отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], не изразява становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание.
Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, административният съд е отменил, като незаконосъобразна заповед № РД-13-952/03.12.2013 г., издадена от кмета на район „Централен“ при [община], с която на осн. чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) е разпоредено изземването от [фирма] на поземлен имот с идентификатор 56784.522.948.1, с площ от 1 450 кв. м., в УПИ І-комплексно застрояване, кв. 363-нов, 250-стар, по плана на[жк]с административен адрес [населено място], [улица].
Административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с фактически установеното. Този извод е обоснован със съображението, че има противоречие и несъответствие, както в мотивната част, така и в разпоредителната част на заповедта. Първото противоречие е посочването, че се изземва поземлен имот с идентификатор 56784.522.948.1, с който идентификатор всъщност е сграда, собственост на [фирма], а второто, че този имот има площ, измерена с рулетка, от 1 450 кв. м., като всъщност площта на общинския поземлен имот, и то с друг идентификатор 56784.522.948, е само 355 кв. м. Именно поради това, и въз основа на приетата по делото експертиза и разпитаните свидетели, съдът е заключил, че издадената заповед е валиден акт, като издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна по съществото си, тъй като от една страна органът по издаването й, не е посочил действителното правно положение на имота, който пък от друга страна е неправилно индивидуализиран. Посочено е и, че при издаване на процесния акт административният орган не е съобразил и приложението на нормата на чл. 64 от ЗС. Решението е правилно.
При разглеждането и решаването на спора са анализирани подробно доказателствата по делото. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без правно основание се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В случая обаче по делото безспорно е доказано, че имотът, описан в заповедта не съществува фактически, тъй като идентификаторът 56784.522.948.1, посочен в обжалваната заповед представлява сградата, която е собственост на [фирма].
Установено е от заключението на вещото лице, че съществуващата ограда, описана в заповедта не съвпада с имотни граници, а е вътрешна част от територията на ПИ с идентификатор 56784.522.2236, който имот е частна общинска собственост и е с площ от 10359 кв. м. и представлява част от УПИ І-комп. жил. застр. от кв. 363-нов(259 стар) по плана на кв.Триъгълника. В случай, че волята на административния орган е била да се изземе общинския имот, попадащ зад съществяващата ограда, то този имот не е точно индивидуализаран в заповедта. Недопустимо е съдът да изследва, каква е била действителната воля на административния орган. Задачата на съда е да прецени законосъобразността на обжалвания акт, което в конкретния случай означава да провери наличието на фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Елементи от този фактически състав са наличието на общински имот, който се държи от трето лице и това държане е без правно основание. Установи се, че соченият в заповедта идентификатор е сграда, собственост на жалбоподателя, а описаната площ от УПИ І -комплексно жилищно застрояване, кв.Триъгълника, не е индивидуализирана с граници.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че административният съд е приложил правилно материалния закон, преценявайки обжалвания акт като незаконосъобразен.
При постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано, и правилно е отменил заповед № РД-13-952/03.12.2013 г., издадена от Кмета на район „Централен“ при [община].
Воден от горното обжалваното решение, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.
С оглед изходът от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.
Воден от горните съображения, и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2696/10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 473/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно. Особено мнение: