Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. З. П. срещу решение № 1884/15.08.2014г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 228 по описа за 2014г., с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/09.09.2013 на орган по приходите при Териториална дирекция на НАП – [населено място], в частта, в която е потвърден с решение № 1245 от 03.12.2013 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при НАП, с който в обжалваната част на жалбоподателя са установени допълнителни публични задължения – данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 41050.30 лв. и лихви от 30788.01 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 1571.55 лв. и лихви от 340.46 лв., вноски за ДОО за 2008г. в размер на 2163.09 лв. и лихва от 1797.86 лв., вноски за здравно осигуряване за 2008г. в размер на 589.93 лв. и лихва от 270.90 лв.
Касаторът твърди неправилност на решението, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не обсъдил доводите му изцяло, неправилно определил оценката на имотите и не съобразил всички представени доказателства. Касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА, респективно обявяване нищожността на РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпила е и частна жалба от Й. З. П. срещу определение № 1814 от 17.07.2014г. на Административен съд Пловдив по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че АСП неправилно отказал спиране на изпълнението на оспорения РА.
Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП” –гр. П. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба; не взема становище по частната жалба. Претендира разноски за...