Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"- П. при ЦУ на НАП против решение №210/10.02.2015 г. по адм. д. №2649/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт №[ЕИК]/13.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 851/27.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП П., в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 4320 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1103, 36 лв. за данъчен период м. 11.2011 г. по фактури издадени от [фирма] с предмет "плащане по договор от 18.10.2011 г."

Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон, иска се отмяната му, уважаване на касационната жалба с отмяна на решението и постановяване вместо него на друго такова, с което да се потвърди РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не е представляван.

Ответникът – [фирма], [населено място], [община], в представено писмено възражение от упълномощен адвокат оспорва касационната жалба и желае същата да бъде оставена без уважение като се присъдят разноски. В съдебно заседание представител на ответника не се явява, не са представени списък на разноски, както и документи за направени такива за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

За да отмени РА в частта за непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени от...