Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция "ОДОП"-Велико Т. моли да бъде отменено решение № 488/28.11.2014г. по адм. д.№ 759/2013г. на АС-В. Т в частта, с която е отменен РА № 12/1300077/19.04.2013г. на ТД на НАП-Велико Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По съображения в писмен отговор моли решението в частта, обжалвана от другата страна да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Втора касационна жалба е подадена от [фирма] против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Моли решението като неправилно поради допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон да бъде отменено в тази, част като жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Подробни съображения излага в жалбата си. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледана по същество са неоснователни.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 12/1300077/19.04.2013г. на ТД на НАП-Велико Т. в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 4257, 30лв за периода м. 2 и 3.2012г. по две фактури на [фирма], и в размер 17 752, 16лв по 14бр. фактури на [фирма] за периода м. 4 – 7.2012г. като е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по една фактура на [фирма] в размер 2464, 46лв за м. 4.2012г. В РА правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки не е признато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на горива не са реално осъществени.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно определяне на данъчните задължения в РА по фактурите на [фирма] и [фирма]. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото, и разместване на доказателствената тежест в процеса. Оспорените товарителници се потвърждават от представените фактури за договорен транспорт и заявки, от показанията на разпитаните свидетели и обосновано съдът е приел, че оспорването на доказателствата за транспорт и приемо-предаване на горивата не е успешно. Правилно съдът се е позовал на т. 32 от решението по дело С-18/13 на С. относно част от товарителниците, които не са подписани за получател. Получаването на стоката по тези фактури е доказано от представените транспортни договори, заявки за транспорт, в които е посочен получателят и подписаните приемо-предавателни протоколи, които съдът правилно е преценил като годни доказателства, установяващи факта на предаване на родово определените стоки на ревизираното лице. Правилно съдът е отбелязал, че при идентични доказателства при обжалването по административен ред жалбата е уважена за други фактури и периоди на [фирма].

Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА по фактурата на [фирма]. В товарителницата като получател е посочена фирма, различна от ревизираното лице, поради което противоречие между товарителницата и приемо-предавателния протокол правилно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставката. Доводите в касационната жалба, че получателят по товарителницата е доставил горивото на ревизираното лице са направени за пръв път в касационната жалба и не следва да се обсъждат, а и потвърждават извода на съда, че по спорната фактура не е извършена доставка.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 488/28.11.2014г. по адм. д.№ 759/2013г. на Административен съд - В. Т. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: