Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител срещу решение № 7310 от 01.12.2014 г., постановено по административно дело № 1865/2013 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменено решение № 1015/2012 г. от 30.01.2013 г. на КЗЛД в частта му по т. 2 и т. 3. По наведени доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на адв.. Б Т. против решението на КЗЛД да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Бисера В. Т. в съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител оспорват касационната жалбата, която считат за неоснователна и искат съдът да остави в сила обжалваното решение.

Ответникът – Висш адвокатски съвет, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 1015/2012 г. от 30.01.2013 г. на КЗЛД, с което по жалбата на Н. Н. И. срещу Бисера В. Т., в качеството й на адвокат регистриран към Адвокатска колегия - Г., е обявена за неоснователна, а по т. 2 на същото решение на основание чл. 42, ал. 4 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) на Т., в посоченото й по-горе качество, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 лв. за неизпълнение на задължението й по чл. 17, ал. 1 ЗЗЛД – неподаване на заявление като администратор на лични данни пред КЗЛД. По т. 3 съдът е отменил цитираното по-горе решение на КЗЛД, с което на основание чл. 42, ал. 8 от ЗЗЛД на Т. е наложено също и административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение на чл. 22, ал. 5 от ЗЗЛД – неоказано съдействие на КЗЛД при упражняване на правомощията й. За да постанови този резултат, след извършената проверка за законосъобразност АССг е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Приел е още, че със специалния по отношение на ЗЗЛД - ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗАдв.) и предвидената в чл. 145 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК) защита на адвокатската тайна се осъществява превенцията за опазване на личните данни, които адвокатът е узнал при и по повод на осъществяване на дейността си. Решението е правилно.

Обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че целта по чл. 1, ал. 2 ЗЗЛД - гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните, в случая се осъществява по реда на специалния закон - ЗАдв. Н. повече, същата е гарантирана и с предвидената в чл. 145 НК наказателна отговорност в случаите на противозаконно откриване на чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие. В тази насока следва да бъде посочен и факта, че адвокатът не извършва дейност, като събиране, записване, организиране, адаптиране, изменение, възстановяване на лични данни, предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв.

От изложеното следва изводът, че Т., в качеството й на адвокат, има достъп до лични данни, но упражнявайки професията си, не са налице автоматично предпоставките по чл. 17, ал. 1 ЗЗЛД, а именно задължението за подаване на заявление като администратор на лични данни пред комисията. Поради това, настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай, не са осъществени нарушенията, за които е ангажирана отговорността на Т., с обжалваното пред АССГ решение - липсват материалноправни предпоставки за наложената глоба по чл. 42, ал. 4 и ал. 8 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ).

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 1 АПК на обжалваното решение не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила, но такива не са и посочени конкретно в касационната жалба.

Решението е обосновано. Съдът е извършил обстоен анализ на събраните доказателства, като подробно е аргументирал изведените въз основа на тях изводи.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, П. отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №

7310 от 01.12.2014 г., постановено по административно дело № 1865/2013 г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно. Особено мнение: