Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юрк. С. като процесуален представител, против решение № 11082 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 12371/ 2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена издадената от касатора заповед № К-4807/31.05.2014 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. , Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспорването срещу административния акт да се отхвърли. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - В. П. Г., чрез адв. М. като процесуаен представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за това производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна странапо смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отменена заповед № К-4807/31.05.2014 г., с която министърът на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР отм. е прекратил служебното правоотношение на В. П. Г. поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО.

За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 246, т. 1 ЗМВР отм. орган, при...