Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Екологично сдружение „За земята”, [населено място], на сдружение „Независим обществен контрол“, [населено място] и на сдружение „Коалиция за устойчиво развитие“, [населено място] против решение № 2581 от 14.04.2015 г. по адм. дело № 4343/2014 г. на Административен съд София – град, с което са отхвърлени жалбите на трите сдружения и на „Национално сдружение за защита собствениците на имоти“, [населено място] против решение № СО-70-ПР/ 11.04.2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – С., с което е разпоредено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Модернизация на технологичното оборудване в Завод за механично и биологично третиране на отпадъци с производство на RDF – гориво на площадка „С.“, разположена в поземлен имот с идентификатор 87401.7647.182, м. „С.“, земището на [населено място], район „К.“, Столична община, с възложител Столична община и жалбоподателите са осъдени да заплатят на заинтересованата страна сумата 300.00 лв. разноски по делото. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, тъй като изводите на съда за липса на основания за отмяна не съответстват на събраните доказателства, които установяват, че административния акт не съдържа мотиви и е издаден в противоречие с изискванията за форма, а при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като засегната общественост не е уведомена, не са взети предвид становищата на всички заинтересовани страни и са допуснати съществени нарушения на процедурата по обществено обсъждане. Излагат съображения, че срокът на действие на решението на директора на РИОСВ - С. №14-8/ 2008 г. е изтекъл, поради което този акт неправилно е мотивирал изводите на административния съд. Поддържат също, че не е изследван ефекта на инвестиционното предложение върху отделните фактори на околната среда, както и върху човешкото здраве, не е съобразено разстоянието до защитените зони и възможността за негативен ефект върху биологичното разнообразие в тези зони и в района на инвестиционното предложение. Както в жалбата, така и в допълнително представените „възражения на отговора“ на Столична община жалбоподателите излагат подробни съображения за неправилност на съдебния акт като развиват доводите по - горе и поддържат също, че решението е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички възражения, включително направените във връзка със заключението на вещото лице, не са съобразени представените доказателства, не са обсъдени всички доводи и съображения на страните и не са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съда изводи. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на РИОСВ – С. да бъде отменено или евентуално делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Касаторите сдружение „Коалиция за устойчиво развитие“ и сдружение „Независим обществен контрол“ претендират и присъждане на направените по делото разноски, а жалбоподателят Екологично сдружение „За земята“ прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – директорът на РИОСВ – С. оспорва касационните жалби в съдебно заседание и с представени писмени бележки. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът - Столична община също оспорва касационните жалба с подробни съображения в писмен отговор и в хода на делото по същество.

Ответникът - „Национална сдружение за защита на собствениците на имоти“, [населено място] не оспорва касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Решението на Административен съд София – град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Законосъобразно е заключението, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) директорът на РИОСВ – С. е овластен да се произнесе относно необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда за всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. В случая инвестиционното предложение е за модернизация на технологичното оборудване на Завод за механично и биологично третиране на отпадъци с производство на RDF- гориво. Това предложение попада в т. 11, б. „б“ на Приложение № 2 към ЗООС, тъй като не предвижда изгаряне и химическо третиране на неопасни отпадъци, а оползотворяване на неопасни отпадъци (т. 44 вр. т. 13 от ДР на ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) и Приложение № 2 към същия закон). Същото е част от изграждащата се „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци от Столична община на площадки „Х. Б.“ и „Я. С.“, одобрена с решение № 14-8/15.12.2008 г. на директора на РИОСВ - С., влязло в сила. (Оспорването на последния акт е отхвърлено с решение № 46/31.08.2009 г. по адм. дело № 720/2009 г. на АССГ, влязло в сила с решение № 3633/ 19.03.2010 г. по адм. дело № 14006/ 2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение).

Спазени са и формалните изисквания на закона - решението е в писмена форма и е мотивирано с конкретни съображения относно характеристиките на инвестиционното предложение, неговото местоположение, с оглед чувствителността на средата и съществуващото ползване на земята и терена, изложени са съображения за липсата на потенциални въздействия върху факторите на околната среда и човешкото здраве, взета е предвид отдалечеността от защитени територии и обстоятелството, че не се засягат местообитания, съобразен е и обществения интерес към инвестиционното предложение. Поради това следва да се приеме, че формалните изисквания на закона са изпълнени, а доводите на касационните жалбоподатели в обратния смисъл са неоснователни.

Изводът на първоинстанционния съдебен състав, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също следва да бъде споделен. В съответствие с изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба за условията и реда за извършването на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) и чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) възложителят уведомява компетентния орган, като представя необходимата съгласно чл. 4, ал. 3 от НУРИОВОС информация. Засегнатото население е информирано за инвестиционното намерение по нормативно установения ред. В съответствие с чл. 4, ал. 2 от НУРИОВОС са изпратени писма до кмета на Столична община и кметовете на район „К.“ и кметство [населено място] и са постановени обяви на интернет страницата на общината и обяви на информационните табла в кметството на район „К.“ и кметството [населено място], с които е съобщено инвестиционното предложение, като е даден 14-дневен срок за възражения и становища. С това изискванията на чл. 6, ал. 9 от НУРИОВОС (изм.) са изпълнени. Представените от кметовете на засегнатите общини и кметства писма за липса на постъпили възражения и становища по инвестиционното предложение, са съобразени при преценката на обществения интерес към проекта съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУРИОВОС (изм.).

Тъй като обществено обсъждане на инвестиционното предложение в процедурата по преценка необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда не е предвидена, а се отчита само обществения интерес към инвестиционното предложение, настоящата инстанция приема, че процедурата по информиране на засегната общественост е изпълнена (нормативните актове не предвиждат задължение за уведомяване на конкретни физически или юридически лица и в този смисъл възражението на касатора сдружение „Коалиция за устойчиво развитие“ е неоснователно), а доводите на касаторите за съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради непровеждане на обществено обсъждане, са неоснователни.

В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2, б. „б“ от НУРИОВОС е извършено съгласуване на инвестиционното предложение със специализираните дирекции на РИОСВ - С. и със съответните ведомства като Регионална здравна инспекция (РЗИ)- С..

Аргументирано е и заключението на административния съд, че оспореното решение на директора на РИОСВ – С., с което е разпоредено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Модернизация на технологичното оборудване в Завод за механично и биологично третиране на отпадъци с производство на RDF – гориво на площадка „С.“, разположена в поземлен имот с идентификатор 87401.7647.182, м. „С.“, земището на [населено място], район „К.“, Столична община, с възложител Столична община, е постановено в съответствие с изискванията на относимите материалноправни разпоредби.

Преценката на административния орган е направена съобразно критериите на чл. 93, ал. 4 от ЗООС, при съобразяване с чл. 31, ал. 4 и 6 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (З.) и изискванията на чл. 16 от Наредба за ОС и съгласно условията на чл. 7, ал. 1 от НУРИОВОС. Обсъдени са характеристиките на инвестиционното предложение, като е взето предвид, че същото е насочено към оптимизиране на технологичното оборудване на Завода за механично и биологично третиране на отпадъци, без да се увеличава годишния капацитет на преработка на отпадъци и се запазват видовете отпадъци, които ще бъдат третирани. Отчетено е, че не се предвижда промяна в инженерната инфраструктура, не се очаква кумулиране на вредни въздействия и инвестиционното предложение няма да доведе до допълнителни замърсявания и увеличен риск от увреждане на човешкото здраве. Съобразено е също, че инвестиционното предложение е част от изграждащата се Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на територията на Столична община, която предвижда на площадка „Я. С.“ да се разположи Инсталация за механично - биологично третиране на смесено събрани твърди битови отпадъци, включваща сепариране на отпадъците, механично третиране на отпадъците с цел производство на RDF- гориво и биологично третиране на отпадъците и чиято дейност се осъществява при условията на комплексно разрешително № 431-Н0/ 2012 г. Инвестиционното предложение е в съответствие с параметрите, изследвани в доклада по оценка на въздействието върху околната среда на цялата система за третиране на битови отпадъци, одобрен с решение № 14-8/ 15.12.2008 г. на директора на РИОСВ - С.. Последното е стабилен административен акт, чието съответствие с материалния закон е проверено от съда в производството по адм. дело № 720/2009 г. на АССГ, по което с решение № 46/31.08.2009 г. оспорването на този акт е отхвърлено. Това решение на съда е влязло в сила с решение № 3633/ 19.03.2010 г. по адм. дело № 14006/ 2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

В оспореното решение № 70/ 2014г. на директора на Р. - С. е обсъдено местоположението на инвестиционното предложение, изследвана е чувствителността на средата, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района. Съобразено, че инвестиционното предложение е разположено на площадка „С.“, която е разгледана и одобрена с решение № 14-8/ 2008 г. на директора на РИОСВ - С.. Съгласно действащия общ устройствен план на Столична община площадката попада в устройствена зона „Т.“- терени за сметища и инсталации за преработка на отпадъци. Взето е предвид, че не се предвижда промяна на използваните природни ресурси, не се засягат санитарно - охранителни зони и зони за питейно – битово водоснабдяване и сравнителната отдалеченост от най - близките населени места. Съобразено е също, че инвестиционното предложение не засяга защитени територии, не попада в защитена зона (разстоянието до най - близката защитена зона е почти шест километра), поради което няма опасност да предизвика унищожаване, увреждане или фрагментиране на природни местообитания.

Изследвани са възможните въздействия, като е взето предвид, че териториалния обхват на първоначалното инвестиционно предложение, одобрено с решението от 2008 г., не се променя, не се променя и здравния риск за населението, не се очаква отрицателно въздействие върху повърхностни и подпочвени води, тъй като е предвидена инсталация за регенериране на отпадъчни води и не се очаква негативен ефект върху качеството на атмосферния въздух, различен от отчетения в доклада по оценка на въздействието върху околната среда, одобрен с решение № 14-8/ 2008г. на директора на РИОСВ - С.. Съобразен е ниския обществен интерес към инвестиционното предложение и са предвидени конкретни условия и мерки във връзка с експлоатацията на обекта, чиято цел е да гарантират спазване на законодателството, регулиращо третирането на отпадъци и защита на околната среда и да предотвратят и ограничат всякакви потенциални въздействия върху факторите на околната среда и човешкото здраве.

Поради всичко изложено настоящата инстанция, така както и съставът на Административен съд София-град, приема, че критериите на чл. 93, ал. 4 от ЗООС са спазени и оспореното решение на директора на РИОСВ - С. съответства на изискванията на закона. Не са налице основания за неговата отмяна, а доводите на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни.

Доводите на касаторите за нищожност на решението на директора на РИОСВ - С. № 14-8/ 2008 г., с което е одобрено изграждането на „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на територията на Столична община на площадки „Х. Б.“ и „Я. - С.“ и съображенията за незаконосъобразност на този акт поради противоречието му други документи и неотчитане на промените на законодателството, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като този административен акт не е предмет на оспорване по делото (всички жалби са срещу решение № СО-70- ПР/ 2014 г. на директора на РИОСВ - С.), а косвен съдебен контрол върху административен акт е недопустим. Молбата на пълномощника на Екологично сдружение „За земята“ от 11.03.2015 г., подкрепена и от останалите жалбоподатели в съдебно заседание (протокол от 11.03.2015 г.) с искане за обявяване на нищожност на решение № 14-8/ 2008г. на директора на РИОСВ - С. също не е следвало да бъде обсъждана от първоинстанционния съд, тъй като е извън предмета на делото, а инцидентен косвен контрол върху административен акт е недопустим. Освен това, както вече се посочи, по този акт е налице влязло в сила решение. Формирана е сила на пресъдено нещо, която преклудира всички непредявени в оспорването основания, включително и тези за нищожност (чл. 177, ал. 3 от АПК). В подкрепа на това заключение е и нормата на чл. 159, т. 6 от АПК, според която наличието на влязло в сила решение е процесуална пречка за повторно оспорване.

Възражението, че решението по оценка на въздействието върху околната среда е изгубило правното си действие, е неоснователно. Действително, разпоредбата на чл. 99, ал. 8 от ЗООС предвижда, че решението по О. губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение. В случая изграждането на инвестицонното предложение, част от което е завода за механично - биологично третиране на отпадъци е започнало (този факт се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната експертиза), поради което цитираният текст не може да намери приложение.

Д., че инвестиционното предложение, предмет на оспореното решение № СО-70-ПР/ 2014 г. на директора на РИОСВ - С. се различава значително по вид на използваната технология и обем на третираните отпадъци от обекта, одобрен за изграждане с решение № 14-8/ 2008 г. на директора на РИОСВ - С., а използваното наименование цели да прикрие обстоятелството, че инсталацията е различна от одобрената, е неоснователен. Всички съображения на жалбоподателя Екологично сдружение „За земята“ в този смисъл са декларативни и не се основават на събраните по делото доказателства, а такива в подкрепа на направените твърдения от страна на жалбоподателя не са ангажирани.

Останалите възражения на касаторите за повишения здравен риск за населението, негативното влияние върху компонентите на околната среда и отрицателното въздействие върху защитените зони са общи, декларативни и не се основават на конкретни, подкрепени с доказателства факти и същевременно се опровергават от събраните по делото доказателства.

Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на съда е в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото доказателства за уведомяване на компетентния орган и на засегнатото население за инвестиционното предложение, проведените със специализирани дирекции и ведомства консултации, мотивират извода на съда, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът за съответствие на административния акт с материалния закон е направен след анализ на събраните доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, която не е оспорена от жалбоподателите, въпреки дадената от съда възможност, както и с оглед отсъствието на доказателства, ангажирани от жалбоподателите, които да ги опровергават. На тази база са направени изводите, че решението на директора на РИОСВ - С. е взето при съобразяване на критериите, предвидени в закона, което обосновава и крайното заключение за липса на основания за отмяна на оспорения административен акт

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, като съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК на страните са дадени указания в този смисъл (разпореждане от 13.05.2014 г.) и им е дадена възможност да ангажират допълнителни доказателства, включително изслушване на експертиза (протокол от съдебно заседание на 18.06.2014 г.). Вещото лице е назначено от съда, като са взети предвид поставените от жалбоподателите задачи, като нито една от страните не е направила искане за освобождаване на експерта поради липса на квалификация съгласно чл. 198 от ГПК. Ето защо съображенията в този смисъл на процесуалния представител на екологично сдружение „За земята“, направени в касационното производство, са неоснователни.

Заключението на вещото лице е изслушано и прието от съда при участието на страните, на които е дадена възможност да поставят въпроси и да изразят становище по заключението (протокол от съдебно заседание на 11.03.2015 г.). Заключението е прието след преценка, че представената експертиза дава отговор на всички поставени задачи и с оглед липсата на възражения от страните, включително от жалбоподателите. Ето защо доводите на последните, че съдът не се е произнесъл и обсъдил възраженията по експертизата са неоснователни. Решението е постановено след обсъждане и анализ на всички събрани доказателства и съдържа съображения по всички направени от страна на жалбоподателите релевантни възражения. Дори да се приеме, че част от доводите на жалбоподателите не са обсъдени, то този пропуск на съдебния състав не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на правилността на крайния извод да отхвърляне на оспорването. Изводите на съда са мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените заключения. Ето защо доводът на касаторите за липса на мотиви е неоснователен.

Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е поставен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По тези съображения решението на Административен съд София – град следва да бъде оставено в сила, включително в частта за разноските. Последните са правилно определени с оглед изхода на спора и обстоятелството, че заинтересованата страна Столична община е представлявана от юрисконсулт по делото.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в настоящото производство, касационните жалбоподатели Екологично сдружение „За земята“, сдружение „Независим обществен контрол“ и сдружение „Коалиция за устойчиво развитие“ следва да заплатят на РИОСВ - С. сумата 1000.00 лв. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, за което свидетелстват и обемните и обстойни писмени становища, възражения и отговори, представени от страните. Ето защо не са налице основания за прилагане на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и не са налице основания за присъждане на разноски на страната в по – нисък размер от действително заплатения, а възражението на жалбоподателя Екологично сдружение „За земята“ е неоснователно.

Съображенията на жалбоподателя сдружение „Независим обществен контрол“, че жалбоподателите не следва да понесат отговорност за разноски на основание чл. 9, ал. 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие, са неоснователни. Разпоредбата засяга достъпа до правосъдие и предвижда да се обмисли създаването на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие. Нормата не е с императивен характер, но въпреки това с предвидените минимални такси за оспорване на административни актове пред съда, достъпа до правосъдие в Р. Б не е ограничен от финансови тежести.

Отговорността за разноските обаче не засяга достъпа до правосъдие, а се определя съобразно разрешаването на правния спор. Правото да получи разноски възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Това право не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане в този смисъл, направено до приключване на устните състезания и след представяне на доказателства за действително направени разходи по водене на делото, включително възнаграждение за адвокат, което се определя при свободно договаряне, т. е. тази отговорност е част от правораздавателната дейност, а не от регламентацията, уреждаща достъпа до съдебната институция. Ето защо цитираното по-горе изискване на чл. 9, ал. 5 от Конвенцията не може да намери приложение. Освен това разходите за неоснователно воден процес не могат да бъдат оставени за сметка на страната, в чиято полза е решен спора, нито да бъдат заплатени от държавата, тъй като отговорността за разноските има за цел и да обезщети страната за направените разходи по делото при неоснователно воден срещу нея процес.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2581/14.04.2015 г. по адм. дело № 4343/ 2014 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА

Екологично сдружение „За земята“, [населено място], [улица], [жилищен адрес] сдружение „Независим обществен контрол“, [населено място], [улица] сдружение „Коалиция за устойчиво развитие“, [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплатят на Регионална инспекция по околната среда и водите – С., [улица] сумата 1000.00 (хиляда) лева разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.