Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците при МС против решение № 2805 от 21.04.2015 год.,постановено по адм. дело № 2503/2015 г. по описа на Административен съд - София град .

Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата на Х. Ф. Х, лично и като представител на малолетното й дете Ая К. Ялмаз, срещу постановения от административния орган отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут.

Ответницата Х. Фиро Х., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 768 от 10.02.2015г. на зам. председателя на Д. при МС, с което на Х. Ф. Х лично и като законен представител на малолетната Ая К. Ялмаз е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и е върнал преписката за ново разглеждане от органите на Д. в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото.

За да постанови решението си, съдът е приел, че решението на зам. председателя на Д., макар постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт се изразяват в следното : нарушена е разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗД/, съгласно която всяко ненавършило пълнолетие дете има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси - обстоятелство, което не било разяснено на малолетното лице.Административният орган допуснал и нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, според която при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като Дирекция "СП" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад по отношение на малолетното дете. Според съда, изложените в решението мотиви за липса на основание за предоставяне на статут на бежанец изобщо не съответстват на събраните по делото доказателства, при което и при допеснатите нарушения на административно - производствените правила, необоснован се явява извода, че административният орган е извършил правилна преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на оспорващата и на нейната малолетна дъщеря. В допълнение съдът е посочил, че решаващият административен орган е игнорирал ситуацията на въоръжен конфликт в страната на произход на оспорващата - С., не е събрал никаква актуална информация по отношение на действителното положение в сирия и то към датата на постановяване на решението, което налага отмяна на оспорения административен акт и връщане на делото като преписка за ново разглеждане от зам. председателя на Д. при спазване на указанията, дадени по тълкуването и прилагането на закона.

По горните съображения АССГ е отменил решението на председателя на Д. и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне.

Съдебното решение е неправилно по следните съображения :

Неоснователно съдът е приел, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД.

В хода на административното производство административният орган е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Посочената норма е гаранция за добрата защита на правата и интересите на придружения непълнолетен в хода на административната процедура. От друга страна, в хода на съдебното обжалване пред административния съд, жалбоподателката е представлявана от адвокат. В съдебното производство, кандидатът е имал възможност също така, чрез адвоката си да изложи доводите и становището си, както и да формулира доказателствени искания във връзка с тях. Тоест, липсата на уведомяване на кандидатката за правото й по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) не е ограничило или нарушило правото й на защита. Приемайки обратното, съдът е приложил неправилно закона.

Неправилен е и изводът на съда за нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗД, във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или законни интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10- годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. В ал. 2 е предвидено, че когато детето не е навършило 10- годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, а сопред ал. 4 на изслушването и консултирането на детето задължително присъства исоциален работник от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходях специалист.

Основателно касаторът поддържа, че законодателят не е предвидил, че при провеждането на всяко административно производство, по което се засягат права или законни интереси на дете, задължително се уведомява Дирекция "СП". Изискването за присъствие на социален работник е само в случай на изслушване на детето. Предвид това и уведомяването е самов тази хипотеза. Детето на Х. Ф. Х е родено на 30.06.14г. При съобразяване с възрастта му, същото не е изслушано, поради което и няма как на изслушване, което не се е състояло да е присъствал социален работник.

Неправилно съдът е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца, държавата му на произход и трети страни. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от процесуалния представител на Д. в касационната жалба доводи за това, че в административния акт са обсъдени твърденията на жалбоподателката за преследване. Напротив, видно от мотивите на съдебното решение, първостепенният съд не е обсъдил установените факти и обстоятелства от представената бежанска история, а направените от него изводи са необосновани. съдът е игнорирал установените в решението на зам. председателя на Д. фактически констатации за противоречията и несъответствията в бежанската история. Именно с оглед на тази история, неправилно АССГ е приел, че единствено фактът, че чужденката е с с държава на произход С., води до основателност на претенцията й за предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ или на хуманитарен такъв по чл. 9 ЗУБ.

Не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - нито тя, нито нейните близки да са имали проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др.. Същата не е била лично преследвана нито в С., нито в Турция /първа сигурна държава/, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ

. Липсват основания за предоставяне на Х. Ф. Х и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ

и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата по последното й пребиваване, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ

. В интервютата на чужденката изложените причини за напускане на С./макар и непоследователни/ не са свързани с наличие на реална опасност от тежки посегателства, а са свързани с търсенето на по-добри условия за живот.

В тази връзка правилно административният орган е приел, че спрямо Х. Ф. Х

не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същата не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Правилно административният орган е приел, че по отношение на чужденката не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. - липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Х. Ф. Х срещу решение № 768 от 10.02.2015г. на зам. председателя на Д. при МС, с което на Х. Ф. Х лично и като законен представител на малолетната Ая К. Ялмаз е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 2805 от 21.04.2015 год.,постановено по адм. дело № 2503/2015 г. по описа на Административен съд - София град, като

вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на

Х. Ф. Х срещу решение № 768 от 10.02.2015г. на зам. председателя на Д. при МС, с което на Х. Ф. Х лично и като законен представител на малолетната Ая К. Ялмаз е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут,

Решението е окончателно.

Особено мнение: