Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], УПИ VІІ-993=1021, кв. 28 по плана на З. в района на землището на [населено място] – административна сграда, срещу решение № 28 от 08.01.2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 715/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 01.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 844/04.01.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място], с който са определени допълнителни данъчни задължения за данък добавена стойност (ДДС) в размер на 36 720.00 лв. главница и лихви в размер на 1745.50 лв. в резултат на непризнат данъчен кредит (ДК) за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2011 г., м. 01 и м. 02.2012 г. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]

Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал съдържанието на процесните договори и оттам – неправилно е определил предмета на фактурираните услуги. Цитирайки договореното в чл. 3.1. от договорите за консултантски услуги с четирите дружества посочва, че не е договорен конкретен краен резултат – предмет, срок на изпълнение и начин на приемане на резултата от услугата, а се касаело за договори за абонаментни услуги, при изпълнението на които е без значение дали през целия период от договора възложителят се е възползвал от услугите на изпълнителя. По аргумент от чл. 3.2. от...