Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Белло, гражданин на Н., против Решение № 124 от 09.01.2015 г. по адм. дело № 10277/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество.

Ответникът - Председателят на Д., не се представлява и не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Х. Белло, гражданин на Н., против Решение № 5045 от 31.07.2014 г. на зам.- председателя на Д. при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75 ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощиеята му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е съобразено с целта на закона.

Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материално-правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност...