Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Надежда Т. М., против Решение № 1409 от 13.07.2015г. постановено по адм. дело №1885 по описа на административен съд П. за 2014г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/13.02.2014 г., издаден от Т. В. П. на длъжност Началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Е. К. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП-П., в частта, потвърдена с Решение № 533 от 03.06.2014г., поправено с Решение за поправка на явна фактическа грешка от 10.06.2014г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 71927, 98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 27152, 30лв

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Това са касационни основания съгласно чл. 209, ал. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение, Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Надежда Т. М., против Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/13.02.2014 г., издаден от Т. В. П. на длъжност Началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Е. К. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП-П., в частта, потвърдена с Решение № 533 от 03.06.2014г., поправено с Решение за поправка на явна фактическа грешка от 10.06.2014г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 71927, 98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 27152, 30лв.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесните данъчни фактури, издадени от доставчиците "Пи Ен Си трейдинг Е., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] не обосновават несъмнен извод, че спорните доставки са осъществени именно от преките доставчици, така, както това е обективирано в съставените първични счетоводни документи.

По отношение на непризнат данъчен кредит по фактура, издадена от [фирма], доводите на съда, са че поради липсата на представен, от страна на жалбоподателя оригинал или заверено копие от процесната фактура във връзка с разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС е изключена възможността да се направи извод, че правото на данъчен кредит в случая е надлежно упражнено, още повече, че доказателства за обратното не се ангажирани от страна на жалбоподателя. Решението е правилно.

При постановяване на решението съдът изчерпателно е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, касаещи законосъобразността на ревизионния акт, като е направил обоснован извод за правилно прилагане на закона при направения отказ да се признае право на данъчен кредит.

Основен предмет на дейност на жалбоподателя е производство на хляб и хлебни изделия, притежава фурна и търговски обекти. Предмет на спорните доставките са плодове и зеленчуци, брашно, гориво за отопление и гориво за горелки във връзка с производствената дейност.

Съобразно константната съдебна практика на ВАС за признаване на П. в полза на получателя следва да е налице доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС при определяне на понятието „данъчен кредит“ изрично се включва изискването за наличие на реално осъществена облагаема доставка. Поради изложеното, правилни са мотивите на съда, че наличието на такава доставка, а не притежаването на данъчен документ, е основна предпоставка за възникване на претендирано право. Обсъждайки данните събрани в ревизионното производство, представените в съдебно заседание доказателства, както и заключението на съдебно счетоводната експертиза, е направен обоснован извод за липса на реалност за всяка от доставките на десетте фирми.

По отношение на доставчика [фирма] е прието, че фактурата не съдържа предмет на доставка, както и не са представени други доказателства. Липсата на първичен счетоводен документ, както и на невъзможността експертизата да проследи стоковия поток, са мотивирали съда да приеме, че не е налице доставка, от която да следва и право на данъчен кредит. Относно фактурите на останалите доставчици безспорно е установено, че част от тях не са отразени в дневниците за продажби и СД, липсва кадрова и материална обезпеченост, възможности за изпълнение и притежаване на посочените стоки, а доколкото голяма част от стоките според лицето са закупени от стоково тържище Първенец, то транспортирането със собствен транспорт не е установено чрез надлежни документи. По същество не е налице редовно водено счетоводство, като експертизата е извършена на основата на документите, представени в производството, без да е извършвана проверка в счетоводството на жалбоподателя, нито в тези на доставчиците му. Тези изводи се отнасят и до фактурите на [фирма] с предмет горива, като не е установена възможност за изпълнение, нито техническа или кадрова обезпеченост, а представените експедиционни листове са с различна дата от тази на фактурите. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС при доставка на стоки данъчно събитие възниква при прехвърляне на собствеността върху стоката и с настъпване на данъчното събитие данъкът става изискуем, от което следва и възникване на П.. Наличието на данъчна фактура не е достатъчно за обосноваване на реалност на доставката. След като за възникване на правото е необходимо посоченият като доставчик във фактурата да е изпълнил доставката, то правилно е обсъдена и възможността за изпълнение от страна на отделните доставчици. Възникването на договорни отношения като облигационна връзка не се покрива с изискването на данъчния закон за осъществена облагаема доставка. Обсъжданите в казуса доставки имат за предмет родово определени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху които се прехвърля при предаването им, освен ако не е постигнато съгласие за друго. Относно спорните доставки правилно съдът е приел, че не са налице доказателства за изпълнение. При преценката на доказателствата е спазено и изискването за разпределение на доказателствената тежест, която съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК е за лицето, което се позовава на положителния факт на доставка и възникнало П..

Поради това като е приел, че РА е законосъобразен съдът е приложил правилно материалния закон. Правният извод е и обоснован като съответен на доказателствата и направен при обсъждането им в тяхната пълнота и с оглед доводите на страните.

Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед резултата от спора, разноски не се дължат.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 1409 от 13.07.2015г. постановено по адм. дело №1885 по описа на административен съд П. за 2014г Решението е окончателно. Особено мнение: