Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационнa жалбa от директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП против Решение № 6168 от 20.10.2014г. постановено по адм. дело № 1752 по описа на Административен съд град София град за 2014г, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/12, 11.2013 г., издаден от Й. Д. М.,Началник отдел Ревизии и проверки, дирекция Контрол в ТД на НАП – С. и П. Ц. Н. –главен инспектор по приходите в ТД на НАП-С., потвърден от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП с решение № 133/21.01.2014 г.
Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Г. П., депозира писмен отговор, в който моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Представя и списък с разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на О. отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - е неоснователна.
С Решение № 6168 от 20.10.2014г. постановено по адм. дело № 1752 по описа на Административен съд град София град за 2014г. е отменил Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/12, 11.2013 г., издаден от Й. Д. М.,Началник отдел Ревизии и проверки, дирекция Контрол в ТД на НАП – С. и П. Ц. Н. –главен инспектор по приходите в ТД на НАП-С., потвърден от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП с решение № 133/21.01.2014 г. в частта, с която на дружеството са установени задължения по ЗДДС за довнасяне в размер на 108 982, 40 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 108 982, 40 лв. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и са начислени лихви за просрочие в размер на 12 387, 76 лв.
За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че e установено, че по оспорените доставки на стоки и услуги органа по приходите неправилно е отказал признаването на данъчен кредит на ревизираното лице, тъй като освен фактурите за доставки и услуги, на ревизиращия орган не са били представени писмени документи въз основа на които същият би могъл да направи обосновано предположение, че доставчиците, респективно ревизираната фирма притежават необходимата техническа и ресурсна обезпеченост да извършат доставките по посочените във фактурите дейности – полагане на асфалт, топло и хидроизолация и доставка и монтаж на пет броя врати.
Видно от заключението на назначената по делото СТЕ, описаните във фактурите дейности и услуги заявени от РЛ са били реално изпълнени и се намират при изпълнителя, като за тяхното изпълнение са съставени необходимите приемо-предавателни протоколи. Вещото лице е дало категоричен отговор, че за описаните дейности доставчиците на стоки и услуги притежават необходимата кадрова и техническа обезпеченост.
Наред с това назначената по делото ССЕ е дала заключение, че процесните фактури са били осчетоводени от продавача и купувача и че по тях са били платени дължимите данъци.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
През ревизирания период основна дейност на дружеството е стъклопоставяне, шлайфане и гравиране на стъкло, стъклопис, амалгамно покритие върху пластмаса, направа на огледала, рамки, закаляване на стъкло и др.
Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая, правилно е приел първостепенният съд, че съдържащите се по преписката документи, както и основното и допълнителното заключение на ССЕ, заключението на СТЕ, а също и представените писмени доказателства, свързани със счетоводното отразяване на доставките при жалбоподателя и доставчиците доказват по безспорен начин извършването на реални доставки, като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за [фирма] по отношение на фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].
По отношение на доставките на услуги от страна на [фирма] и [фирма] правилно е приел първоинстанционният съд, че от заключението на СТЕ по безспорен начин се установява, че [фирма] е положил асфалт в уговорените количества в договора с [фирма] в производствената база на ревизираното дружество, а също така и че [фирма] е направил изолация с битум на покрив на производствената база на дружеството и монтирал подподкривна изолация и ламарина на производствено хале. От основното и допълнителното заключение на ССЕ се установява, че както ревизираното дружество, така и двамата доставчици са осчетоводили правилно доставките. Извършените счетоводни операции и записвания в счетоводството на ревизираното дружество са намерили отражение в хронологични регистри на съответните сметки. Изготвени са оборотни ведомости и главна книга през съответните периоди. Придобитите дълготрайни активи са включени в счетоводния амортизационен план и данъчния амортизационен план на дружеството и върху тяхната отчетна стойност са начислени амортизации за съответните периоди. Експертът е счел, че счетоводните записи във връзка с процесните доставки са съобразени с ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.Правилно е прието, че и при двамата доставчика са налице приемо-предавателни протоколи за изпълнението и приемането на извършената услуга. Няма как протоколите да са манипулирани и едновременно да са послужили за редовното осчетоводяване на доставките
По отношение на доставките на стоки от страна на [фирма] и [фирма], правилно е приел първоинстанционният съд, че от приетата без възражения СТЕ се установява, че в производствената база на [фирма] са монтирани доставените от [фирма] метални пирамиди и стойки, а също така и че същите видимо се отличават, в това число и като материал от наличните по стари такива в производствената база на жалбопадателя, а също така и че там са монтирани доставените от Е. И. К Е. метални врати-5 броя със съответните размери. От основното и допълнителното заключение на ССЕ е установено, че както жалбоподателя, така и двамата доставчици са осчетоводили правилно доставките. Извършените счетоводни операции и записвания в счетоводството на жалбоподателя са намерили отражение в хронологични регистри на съответните сметки. Изготвени са оборотни ведомости и главна книга през съответните периоди. Придобитите дълготрайни активи са включени в счетоводния амортизационен план и данъчния амортизационен план на дружеството и върху тяхната отчетна стойност са начислени амортизации за съответните периоди. Експертът е счел, че счетоводните записи във връзка с процесните доставки са съобразени с ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. И при двамата доставчика са налице приемо-предавателни протоколи за изпълнението и приемането на извършената услуга.
Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че безспорно е доказана реалността на процесните доставки от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма].
АССГ правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Това в пълна сила важи за настоящия случай, тъй като жалбоподателят сам в касационната си жалба излага, че в случая не е отказано право на данъчен кредит заради твърдението за наличие на данъчна измама нагоре или надолу по веригата от доставки. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва извода за липса на реално извършени доставки.
В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на С. и С. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на С. и т. 49 от решението по дело С-285/09 на С.. Позоваването на практиката на С. и С. не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4492, 44 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 6168 от 20.10.2014г. постановено по адм. дело № 1752 по описа на Административен съд град София град за 2014г. ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес : [населено място], [улица], вх. В разноски в размер на 4492, 44 лв./четири хиляди четиристотин деветдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/. Решението е окончателно. Особено мнение: