Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 11378/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, подадена чрез старши юрисконсулт Е. П. против решение № 1579 от 28.09.2021 г. по адм. дело № 461/2021г. на Административен съд–Благоевград, с което е отменено предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка, изх. № ПР2110285 от 26.04.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Благоевград, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът моли решението да бъде отменено и потвърден административния акт. Претендира съдебни разноски.

Ответникът – „Ситекс“ ЕООД,ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Сатовча, представлявано от К. Х., чрез пълномощника адвокат К. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 1579 от 16.09.2021 г., по адм. дело № 461/2021 г., Административен съд – Благоевград е отменил предписание дадено с протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград. Съдът е приел, че правото на защита на адресата на акта е било накърнено и административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК изразяващо се в изясняването на фактите и обстоятелствата по случая. Следвало е да вземе предвид доказателствата установяващи въведено сумарно отчитане на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 и ал. 6 от Кодекса на труда (КТ). Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото е установено, че съгласно протокол № ПР2110285 от 26.04.2020г., издаден от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“/ Д“ИТ“/- гр.Благоевград, на 27.03.2021 година по работни места и на 26.04.2021г. по документи е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от „Ситекс“ ЕООД, по депозиран „Сигнал“ с вх. № ВХ21022910 от 24.03.2021 г. в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, препратен по териториална компетентност в Д“ИТ“-гр. Благоевград.

Въз основа на нея е представена вътрешно-фирмена документация на предприятието „Ситекс“ ЕООД, касаеща трудовите правоотношения на работниците. Със заповед № 11 от 02.03.2021 г. на управителя на дружеството по реда на чл. 144, т. 6 от КТ е било наредено да се полага извънреден труд, поради нуждата от довършване на започната работа. Административният орган е приел, че при проверката на документи извършена на 26.04.2021 г. е установено, че в почивен ден – 03.03.2021 г., служители са положили 8 - часов извънреден труд с което е била превишена нормата на дневния извънреден труд за една седмица с два часа над допустимото по КТ. Приложени са били и правилник за вътрешен трудов ред, писмена заповед за полагане на извънреден труд и книга за отчитане на извънреден труд.

По делото са представени Правилник за вътрешния трудов ред в „Ситекс“ ЕООД, в който е регламентирано сумарно изчисляване на работното време и списък на работниците, удостоверили с подпис, че са запознати с Правилника. Представена е Заповед №01/04.01.2021г. на управителя на дружеството, с която на основание чл.142,ал.2 от КТ е въведено сумарно отчитане на работното време за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г. Като основна причина за въвеждането на сумарно работно време е посочен цикличния характер на получаваните поръчки за изработка на трикотажни изделия и необходимостта от своевременно изпълнение на поставените срокове. Работниците в дружеството са запознати със Заповед №01/04.01.2021г. и въведеното сумарно изчисляване на работното време на същата дата срещу подпис, положен в нарочен списък. Представени са графици за сумарно отчитане на работното време в дружеството. Приложена е и заповед № 11 от 02.03.2021 г. относно полагане на извънреден труд на 03.03.2021 г. Тези доказателства не са оспорени от административния орган в съдебното производство. Ето защо са неоснователни наведените касационни оплаквания, че заповедта за сумирано изчисляване на работното време е създадена с цел защитната позиция на дружеството.

При наличието на законовата възможност за сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл. 142, ал.1 и ал.2 от КТ, същото следва да се взема предвид в случаите, когато следва да се определи дали тази норма е превишена или не е. Съгласно чл. 142, ал. 2 и ал. 6 от КТ работодателят може да въведе сумирано изчисляване на работното време, като в този случай работната смяна може да бъде до 12 часа по предварително утвърдени графици, а продължителността на работната седмица да не надвишава 56 часа. При така възприетата политика на отчитане на работното време за един календарен месец то не може да надвишава нормативно установената продължителност по смисъла на чл. 136 от КТ, нито да се полага допълнителен труд над 12 часа дневно и 56 часа седмично. При такъв начин на отчитане на работното време, работодателят е длъжен в края на отчетния период да отчете времето отработено от конкретния работник, като часовете получени над определената норма часове, са извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ и следва да се отчетат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие - пред инспекцията по труда.

В настоящия случай проверката на дружеството е направена преди изтичането на този период /30.04.2021г./- на 27.03.2021 г. по работни места и на 26.04.2021г. по документи, като не е взето предвид въведеното сумирано отчитане на работното време от работодателя. В протокола за извършената проверка не се съдържат никакви констатации относно обстоятелството, че е въведено сумирано изчисляване на работното време. Поради това не може да се извърши преценка относно наличие или не на положен извънреден труд от служителите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният протокол е издаден при неизяснена фактическа обстановка в противоречие с чл. 35 АПК. В нарушение на процесуалните правила административният орган не е изследвал фактите и обстоятелствата от значение с оглед правилното разрешаване на случая. От друга страна съобразно събраните доказателства не е налице допуснато нарушение на трудовото законодателство от страна на дружеството, и не е следвало да се предприема по отношение на оспорващото дружество принудителна административна мярка.

По изложените съображения решението - предмет на съдебен контрол от касационната инстанция, не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде потвърдено.

Ответникът по касация с отговора на касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. За съдебното заседание е представил списък на разноските, в който е посочена сумата от 1300,00 лева, от които 300 лева за изготвяне отговор на касационната жалба и 1000,00 лева за процесуално представителство пред ВАС. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на така заявените разноски. Възражението е основателно и размерът на претендираните разноски следва да бъде намален на 600,00/шестстотин/лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Този размер съответства на положените усилия от процесуалния представител на дружеството при упражняване на процесуалните му права, свързани с изготвянето на отговора по касационната жалба и осъщественото от него процесуално представителство в проведеното съдебно заседание чрез представяне на писмено становище. От друга страна следва да се съобрази обстоятелство, че по делото липсват доказателства за заплатени разноски от страна на дружеството в размер на 300,00/триста/ лева за изготвяне отговора на касационна жалба. Освен това разноски за първоинстанционното производство са присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1579 от 28.09.2021 г. по адм. дело № 461/2021г. на Административен съд–Благоевград.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград да заплати на „Ситекс“ ЕООД,ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Сатовча, представлявано от К. Х., разноски за касационното производство в размер на 600,00 /шестстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова