Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (ОДОП), [населено място] при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 1035 от 29.04.2014г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3593/2013г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт №[ЕИК] от 26.06.2013г. на орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП [населено място], потвърден с решение № 517/11.09.2013г. на директора на Дирекция „ОДОП” - В. при ЦУ на НАП.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия, разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповед № Д-12/04.01.2010г. на и. д. директор на ТД на НАП [населено място], оправомощен със заповед № ЗЦУ-7/04.01.2009г. на изпълнителния директор на НАП. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя според компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът – Х. А. Х. в качеството му на [фирма], е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт, с който на Х. А. Х. в качеството му на [фирма] са установени допълнителни задължения по ЗДДС за ревизираните периоди в размер на 13 975, 70 лева и лихви за забава в размер на 4 337, 97 лева.

С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от И. - Р., който по силата на заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП [населено място], не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в [населено място]. Решението е неправилно.

В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на Х. А. Х. в качеството му на [фирма], с адрес в [населено място], съгласно заповед № Д-12/04.01.2010г. на и. д. директор на ТД на НАП [населено място], оправомощен със заповед № ЗЦУ-7/04.01.2009г. на изпълнителния директор на НАП, не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в И. - Р.. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и приложеното решение № РМФ-286 от 19.12.2009г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 01.01.2010г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5/22.06.2014г. на О. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция.

В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП [населено място]. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК – по постоянния адрес на едноличния търговец

- Х. А. Х. в качеството му на [фирма], за което по делото не е спорно, че е в [населено място]. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП [населено място]. При липсата на структурна обособеност на т. нар. „изнесено работно място” /И./ и с оглед на действащата правна уредба – чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, изразът „за И.”, използван от директора в заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК при оправомощаването на Б. С. С. на длъжност началник сектор, Дирекция „Контрол” в ТД на НАП [населено място], И. Р., не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че в посочените заповеди директорът на ТД на НАП [населено място] е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където те работят.

По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора от компетентната ТД на НАП [населено място] е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1035 от 29.04.2014г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3593/2013г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението е окончателно. Особено мнение: