Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.. Образувано е по жалба на Н. И. И. от гр. С., против Решение рег. № І-30185/27.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи (министъра/ът).

По делото липсват данни за датата на съобщаване на обжалваното решение, поради което и предвид обстоятелството, че страните не спорят по срочността на жалбата, последната следва да се приеме за подадена в срок и съответно – процесуално допустима.

С обжалваното решение министърът, на основание чл. 163 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 28а, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), е отказал да заличи личните данни на Н. И., обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-481/2008 г. на 05 РУП СДВР.

Недоволен, Иванов обжалва решението. Счита същото за неправилно като необосновано, противоречащо на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли да се отмени.

Ответната страна – министърът, не взема становище по жалбата.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено следното от фактическа страна:

По ЗМ № 481/04.03.2008 г. по описа на 05 РУП СДВР,п за деяние по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) е било образувано предварително производство против Иванов. Същото е завършило с Решение от 19.04.2010 г. по нохд № 8114/2008 г. по описа на Софийския районен съд с което жалбоподателят е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 2000 лева. Решението е обжалвано от Иванов и с Решение № 1287/15.12.2010 г. по внохд № 4325/2010 г. по описа на Софийския градски съд, е оставено в сила. Във връзка с посоченото осъждане, личните данни на жалбоподателя се съхраняват в информационните фондове на МВР.

С по-ранно искане за заличаване на личните данни на Иванов, постъпило в МВР с вх. № Я-25497/2012 г. (л. 6), на същия е отговорено с Писмо рег. № Я-35717/01.08.2012 г. (л. 7) от зам. директора на СДВР, че МВР не съхранява за него данни от полицейска регистрация по смисъла на чл. 59 от ЗМВР.

С. З. вх. № ЗЛД-11/09.11.2012 г. Иванов повторно е поискал заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР. След извършената административна проверка, министърът е издал обжалваното Решение рег. № І-30185/27.11.2012 г.

При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява основателна.

Видно от нормативната уредба, в МВР се събират, обработват и съхраняват лични данни в случаите на полицейска регистрация на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по реда на чл. 59 от ЗМВР и при изграждането на информационни фондове за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информационни и аналитични документи и продукти по реда на Раздел ІІІ от Глава ХІІІ на ЗМВР. В информационните фондове, съгласно чл. 159, ал. 2 от ЗМВР, могат да се обработват лични данни, които съгласно чл. 4, ал. 1 от Инструкция № Із-381/10.03.2009 г. на министъра за реда за обработка на личните данни в МВР, съдържат данните, предоставени от физически лица, тези събрани от служители на МВР при упражняване на правомощията им и данните, получени от други органи или организации или по силата на международен договор.

При описаните различни случаи на съхраняване и обработка на лични данни, съществуват и различни основания и ред за заличаването (снемането) им. В случаите на полицейска регистрация по реда на чл. 59 от ЗМВР, това става на основание посочените причини в чл. 160, ал. 2 от с. з. Както се посочи, по повод по-ранното искане за заличаване на личните данни на Иванов, му е отговорено, че МВР не съхранява за него данни от полицейска регистрация.

Съхраняването на лични данни в информационните фондове също не може да бъде неограничено във времето.Член 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ограничава това със срокове, определени от администратора на тези лични данни. Т.е. на администратора му се вменява задължението да определи срока за тяхното съхранение. За заличаването им, съгласно чл. 159, ал. 5 от закона, е необходимо вече да не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. При това, администраторът е длъжен да съобрази обстоятелствата, посочени в чл. 159, ал. 6 ЗМВР: „…възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност”.

В случая, видно от текста на обжалваното решение, министърът е съобразил само развитието на предварителното производство против Иванов. Позовавайки се на чл. 32а, ал. 3, т. 3 от Инструкция № Із-2359/14.09.2011 г. с която е допълнена Инструкция № Із-2843/2010 г. за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, предвид неизтичането на давността за престъплението, извършено от Иванов, предвидена в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80 от НК, министърът е отказал заличаването на личните му данни. Очевидно е, че издателят на акта не е съобразил останалите, задължителни за него по силата на цитирания чл. 159, ал. 6 от ЗМВР обстоятелства, имащи значение при преценка възможността и необходимостта от заличаване на съхраняваните лични данни: необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на съдебно решение и реабилитация. Съществено също е и обстоятелството, че министърът не е определил срок за съхраняването на личните данни на жалбоподателя, каквото задължение има по силата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Член 32а от цитираната инструкция не може да бъде правното основание, определящо срока за съхранение на личните данни на Иванов. Институтът на давността, използван от нея е неприложим, тъй като има влязъл в сила съдебен акт и наложено административно наказание. Приложими в случая са правилата за реабилитация на лицето.

При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 146 от АПК, ВАС констатира, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законовата форма и административнопроцесуалните правила. Нарушен обаче е материалния закон.

Доводите за необоснованост и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, развити от жалбоподателя са декларирани, но неконкретизирани и необосновани. При цялостната служебна проверка, извършена от съда, той не констатира наличие на фактически изводи, противоречащи на събрани по делото доказателства. Липсва и нарушаване на процедурата при издаването на акта.

Предвид изложеното, следва решението на министъра да се отмени и делото му се върне като административна преписка за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания по прилагането и тълкуването на закона, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение рег. № І-30185/27.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи.

ВРЪЩА делото като административна преписка на министъра на вътрешните работи, за ново произнасяне по Искане вх. № ЗЛД-11/09.11.2012 г. на Н. И. И..

Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. А.И.