Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Д. от с. К., община Т., Габровска област, срещу решение № 13 от 25.02.2010 г. по адм. дело № 287/2009 г. на Административен съд – гр. Г..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Спорен между страните е въпросът от коя категория е трудовият стаж, придобит от жалбоподателката за времето от 01.11.1986 г. до 01.12.1998 г. в ПКС "Металснаб" – гр. С. З. (впоследствие преобразувано в "С. З. – МС" АД) на длъжностите "прелезопазач" и "стрелочник".

С решение № 65 от 24.11.2009 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. Г. е приел, че този трудов стаж е от трета категория защото:

1. от ІІ категория по т. 53 на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП – сега отменен) е само трудът на работещите в българските държавни железници, докато спорният стаж е придобит на ведомствена гара, която не е била част от системата на СО "БДЖ";

2. с писмо вх. № 7046 от 04.08.2009 г. осигурителят е анулирал предложената категория, тъй като длъжността отговаря за трета категория;

3. от направената справка в персоналния регистър на НОИ за периода от 01.01.1997 г. до 31.11.1998 г. (тук вероятно е допусната техническа грешка – в м. ноември дните са 30, т. е. няма дата 31.11.) е видно, че лицето е осигурявано за трета категория труд;

4. искането за причисляване на положения труд към ІІ категория не се уважава, защото разпоредбата на чл. 67 ПКТП се отнася за работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори от правилника и не дава основание на пенсионния орган да причисли положен труд от ІІІ категория към друга категория труд, поради наличието на същата вредност и тежест на труда, още повече, че от представената справка за обема на работата в заводската гара към "Боруй" АД не може да се направи категорично такъв извод.

С посоченото по-горе решение Габровският административен съд е отхвърлил оспорването на Б. Т. Д. срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че "в т. 53 ПКТП отм. не се предвижда трудът на длъжност "прелезопазач" да се счита от 2-ра категория, независимо къде е положен (и) поради това съдът не обсъжда представените доказателства за съотносимостта на натовареност на прелеза, на който е работила жалбоподателката с тази на участъците на БДЖ."

Този извод на Габровския административен съд е правилен.

Според т. 53 ПКТП отм. от втора категория е трудът на работещи в българските държавни железници: ръководител на движение, маневрист, стрелочник, работник по поддържането на железния път, диспечер, работник по ремонта на подвижния железопътен състав и съоръженията, механик по техническата експлоатация на вагоните, осигурителните инсталации и съоръженията, машинист и помощник-машинист на железопътни възстановителни средства и подвижна железопътна техника, железопътен кондуктор и вагоноописвач. В списъка не е включена длъжността "прелезопазач".

Сега с касационната жалба е инвокиран нов довод – че длъжността "прелезопазач" е по своята същност "работник по ремонта на подвижния железопътен състав и съоръженията" – който довод не е бил обсъждан нито в производството пред директора на РУСО, нито в производството пред Габровския административен съд. За неговото аргументиране са представени нови писмени доказателства (ксероксни фотокопия), които сочат на нови обстоятелства, съвсем различни от обсъжданите досега. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание, поради което новият довод и новите писмени доказателства следва да бъдат заявени, респ. представени с ново заявление за отпускане на пенсия.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 25.02.2010 г. по адм. дело № 287/2009 г. на Административен съд – гр. Г.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Т./п/ Д. М. А.Е.