Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. А. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 125/2013 г. (без дата), постановено по адм. дело № 716/2012 г. по описа на Бургаския административен съд, с което по жалба на П. К. Т. от гр. С. като ЕТ "Тома-П. Т." е отменен РА № 2001000511/12.07.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № РД-10-375/06.12.2010 г. на директора на същата дирекция в частта за установените му данъчни задължения по ЗДДС, вследствие отказан данъчен кредит в общ размер от 41 203, 60 лв. и лихва 7 769, 59 лв. за месеците февруари, август, октомври и декември 2006 г., септември и декември 2008 г. и март и април 2009 г. по фактури, издадени от "Тимер груп" ООД за доставки на строително-ремонтни работи (СМР) и по фактура № 135/29.08.2006 г. за водка, както и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е пирел въз основа на събраните доказателства, че действително са извършени процесните СМР, както и относно доставката на 512 бр. бутилки водка. Според касатора недопустимо е било допускането на свидетелски показания. Изложени са доводи в касационната жалба, че по преписката се съдържат достатъчно доказателства, от които да се изведе извод за липса на доставка и не може от тях да се счита, че задълженото лице е действало добросъвестно и е взело мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че взаимоотношенията му с доставчика не го довеждат до данъчна измама. Касаторът се позовава и на практика на Съда на Европейския съюз в Люксембург (СЕС). Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт по подробно развитите в касационната жалба съображения.
Ответникът по касационната жалба П. К. Т. от гр. С. като ЕТ "Тома-П. Т." чрез процесуалния си представител адв. Л. Й. я оспорва по съображения, развити в представените по делото писмени бележки. Претендира и присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд.
С решение № 411/31.03.2011 г. по адм. дело № 14/2011 г. по описа на Бургаския административен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Тома-П. Т." - гр. С., като съдът е възприел констатациите на приходните органи за липса на реалност на процесните доставки и законосъобразно отказване на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС и поради неизпълнение на предпоставките по чл. 64, ал. 1 ЗДДС отм. .
С решение № 4113/22.03.2012 г. по адм. дело № 7603/2011 г. тричленен състав на ВАС, VІІІ отделение е отменил първоинстанционното решение в посочената по-горе част и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационният съдебен състав е приел, че решението в посочената му част е постановено при неизяснена фактическа обстановка, както и че не са обсъдени всички относими към спора доказателства, приложени по делото, касаещи извършването на процесните доставки. Отбелязано е също така в касационното решение, че дружеството касатор пред ВАС, VІІІ отделение (касае се не за дружество, а за едноличен търговец) с възражението си срещу ревизионния доклад е представил двустранно подписани приемателно-предавателни протоколи за предаване на материали, необходими за извършване на СМР, опис на стоки и анализи във връзка с извършване на СМР. Според съда тези доказателства не били обсъдени в първоинстанционното съдебно решение, както и че по делото е бил представен ревизионен доклад на доставчика "Тимер груп" ООД, но не е изискан ревизионния акт в хода на съдебното производство. В конкретните указания на касационната инстанция е посочено, че при новото разглеждане съдът следва да обсъди всички доказателства по делото, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, да установи дали има други ревизионни актове на доставчика и да провери дали в тях е извършена корекция на начисления ДДС по доставките му като изпълнител за същите периоди, както на ревизираното лице ЕТ "Тома - П. Т.".
При новото разглеждане първоинстанционният съд е отменил ревиизонния акт в посочената част, приемайки че е налице надлежно сключен договор за СМР с "Тимер груп" ООД, наличие на акт, обр. 19, анализ, от който се установява стойността на вложените материали и труд. Според съда от доказателствата по делото се установява, че всяка една от фактурираните от "Тимер груп" ООД доставки на СМР е извършена, като това е сторено лично от управителя на доставчика и наетите от него по трудов договор строителни работници, като в тази връзка съдът е приел за необоснована констатацията в ревизионния акт, че услугите не биха могли да се извършат от тези лица. Съдът е разпитал и свидетеля А. М. - управител на "Тимер груп" ООД, от показанията на който е направил извод за реалност на доставките относно извършени ремонти по монтаж на ел. табла, ел. инсталации на училища, детски градини, магазин "Пежо" и др., като са кредитирани показанията му, че тези СМР са извършени лично от него и още трима работници, както и че свидетелят е превозвал с микробус работниците и са присписвали в хотел на едноличния търговец, за което са издавани и командировачни заповеди за работниците.
Съдът за да постанови обжалвания пред настоящия съд правен резултат се е позовал и на допусната и изслушана от него съдебно-счетоводна експертиза за осчетоводяване на издадените от "Тимер груп" ООД фактури за СМР, съответно начисляване на ДДС.
Относно представения при новото разглеждане на делото пред Бургаския административен съд ревизионни доклади и издадените въз основа на тях ревизионни актове на "Тимер груп" ООД , обхващащи ревизираните периоди на едноличния търговец, съдът е извел извод, че в тях приходните органи са приели, че не са констатирани нарушения по Закона за счетоводството (ЗСч) и счетоводните стандарти и доставчикът е водел редовно счетоводство, както и че е разполага с ДМА, имал регистрирани 97 трудови договори, като длъжностите са пряко свързани с основната дейност - ел. инженери, ел. монтьори, строителни техници и шофори, отчетници, заварчици, общи работници и шофьори на тоарни автомобили. Въз основа на така установеното, съдът е приел, че е налице обезпеченост за извършване на процесните доставки за СМР - кадрова, материална и техническа. Съдът се е позовал на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС и е приел, че са налице достатъчно доказателства за извършване на СМР по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и затова е прието, че незаконосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.
За доставката на 512 бр. бутилки на водка по фактура № 135/29.08.2006 г., също издадена от "Тимер груп" ООД първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на доставката на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС поради възникнало данъчно събитие на основание чл. 24 ЗДДС. Според съда установено е по делото, че доставчикът "Тимер груп" ООД е получил процесната водка 588 бр. бутилки от "Гала оптик" ООД, както и че е налице осчетоводяване на фактурата, а от представения ревизионен акт не е установено на "Тимер груп" ООД да е отказан данъчен кредит по тази доставка, получена от "Гала оптик" ООД. Обжалваното решение е правилно постановено.
От данните по административната преписка се установява, че ЕТ "Тома-П. Т." е бил изпълнител по сключени договори с Община - Сливен (за обект"Детски комплекс" - гр. С.), "Промишлено снабдяване" ООД - гр. С. (за обект западна промишлена зона - гр. С.), "Търговия на едро-Сливен" АД (за обект стоково тържище), "Линтек" - гр. С. (за обект "Декотекс" АД - гр. С.), Регионален инспекторат по образование при МОН - гр. С. (за обект VІІІ Основно училище). От договорите, сключени между ЕТ "Тома-П. Т." и "Тимер груп" ООД всъщност се установява, че едноличният търговец е превъзложил СМР, които са му били възложени на него от посочените по-горе възложители. По делото са налице доказателства за предаване на процесните СМР от ЕТ "Тома-П. Т." на неговите възложители. Представени са протоколи за извършените СМР, които "Тимер груп" ООД е предал на едноличния търговец. Допуснатата при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза по указания на отменителното решение на първата касационна инстанция е установила осчетоводяване на процесните фактури за СМР при получателя по доставките. Според вещото лице, че доставчикът е подавал в срок справки-декларации, ведно с отмчетните регистри. Установено е също така, че с двустранни протоколи са предавани материалите, необходими за извършване на процесните СМР.
От разпита като свидетел на управителя на "Тимер груп" ООД се установява, че процесните СМР, свързани с направа на ел. инсталации са извършвани лично от него и още трима работници, които той е превозвал с микробус, както и че са преспивали в хотел на едноличния търговец. Тези показания съотнесени с представените писмени доказателства, правилно са обусловили съда да приеме, че е налице реалност на доставките по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, респ. чл. 6, ал. 1 ЗДДС отм. . Неоснователно се възразява в касационната жалба, че доставчикът е имал регистрирани 97 бр. трудови договори, а твърди, че сам с още трима работници е извършвал процесните СМР. Обезпечеността откъм трудов ресурс на доставчика е доказана, поради което изказаното от касатора съмнение е необосновано.
Правилно съдът е направил извод от представените ревизионни актове на доставчика "Тимер груп" ООД, че той притежава складова база и че основната му дейност е свързана с монтажни дейности и търговия с кабели, ел. табла и др., което показва наличието на обезпеченост на този доставчик да извърши възложените му от едноличния търговец дейности. Правилно от подписания протокол, обр. 19 съдът е установил, че с него се доказва, че стойността на вложените материали и труд с оглед представения анализ относно доставката имнотаж на ГЗП и ГРЗР, КИП и А. З. като е приел за необоснована констатацията на приходните органи, че доставчикът няма обезпеченост за извършване на процесните доставки, първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Правилно съдът е установил, че не е налице основание за отказ от данъчен кредит за процесните доставки на СМР на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, респ. чл. 64 ЗДДС отм. , поради установената реалност на доставките.
Относно доставката на водка с фактура № 135/29.08.2006 г. с доставчик "Тимер груп" ООД, законосъобразни са изводите на съда за установена реалност на доставката на процесната стока. Тези си изводи съдът законосъобразно е извел и от извършената насрещна порверка от приходните органи по време на ревизията и от която се е установило, че доставчикът е закупил водка в по-голямо количество в сравнение с това, което е продал на едноличния търговец, т. е. това доказва, че е разполагал с такава стока. Това обстоятелство е установено с представена на приходните органи фактура от предходен доставчик "Гала оптик" ООД, с която "Тимер груп" ООД е закупил 588 бутилки водка (а е продал на ЕТ Тома-П. Т." - 512 бутилки). Установено е и осчетоводяване на фактурата, което правилно е мотивирало съда да приеме, че "Тимер груп" ООД е разполагал с процесното количество водка. Начинът на превозване и предаване на водката е установено със свидетелски показания на Г. Р. и то се потвърждава от представения по административната преписка с възражението срещу ревизионния доклад двустранен приемателно-предавателен протокол № 152/29.08.2006 г. за предаване на процесните количества водка с описание на всеки един от артикулите, като се има предвид, че са доставени различни марки водка.
Относно указанията на първия касационен състав са събиране на ревизионни актове на доставчика "Тимер груп" ООД за установяване дали са извършени корекции на начисления от него ДДС, с оглед на установената практика на СЕС в Люксембург по дела С-642/11 и С-643/11 следва да се отбележи, че СЕС категорично прие, че на основание чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО данъкът се дължи от всеки, който го е посочил във фактура или друг първичен счетоводен документ, както и че неизвършването с ревизионен акт на доставчик на корекция на начисления ДДС, автоматично не води до признаване на получателя на правото на приспадане на данъчен кредит. В същото време обаче следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд е изследвал тези ревизионни актове, от които се установяват обстоятелства от значение за настоящето дело като наличие на обезпеченост на доставчика "Тимер груп" ООД - кадрова и техническа.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с дадените указания в отменителното решение на първата касационна инстанция, поради което не са налице сочените от касатора основания за отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1 500 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 125/2013 г. (без дата), постановено по адм. дело № 716/2012 г. по описа на Бургаския административен съд. ОСЪЖДА
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП да заплати на П. К. Т. от гр. С. като ЕТ "Тома-П. Т." 1 500 лв. направените за настоящата касационна инстанция разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ М. П.
С.А.