О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5004

гр.София, 04.11.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 4143/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Т. срещу определение № 798/03.10.2024г., постановено по ч. гр. д.№ 763/24г. от състав на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено определение № 443/21.08.2024 г., постановено по гр. д. №670/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград за прекратяване на производството по делото.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че изводът за недопустимост на исковото производство е направен contra legem, не са преценени всички посочени обстоятелства от значение за редовността на исковата молба и не са обсъдени всички възражения и доводи по частната жалба. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени, наред с други, в хипотезата на чл. 280, ал.2 ГПК, и въпросите: „Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 2б, ал.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неразумна продължителност по висящо исково производство и необходимо ли е преди завеждане на такъв иск да се подаде заявление по реда на глава трета „а“ от ЗСВ?“

Така поставените въпроси са обуславящи крайния извод на въззивната инстанция за недопустимост на исковото производство, която е приела, че провеждането на административна процедура по реда на глава трета „а“ от ЗСВ е предпоставка за допустимост на предявения от ищеца иск, имащ правното си основание в чл. 2 б, ал.1 ЗОДОВ и тъй като тя не е налице, искът е недопустим.

Приетото от въззивната инстанция е неправилно. Ищецът е предявил иска си за обезщетяване на вреди от...