Производството е по иск за установяване на пълна трансформация при закупуване на недвижим имот по време на брака, поради придобиването му със средства, които са дарени на претендиращия съпруг. Бракът между страните е съществувал в периода от 1983 до 1994г. и е прекратен при действието на отменения Семеен кодекс от 1985г., който се явява приложим за уреждане на имуществените отношения. Спорният недвижим имот - дворно място в [населено място] е придобит чрез договор за покупко-продажба на 24.07.1987г., като страна по договора е само ищеца М. Б. и покупната цена е 2200лв. Видно от приложеното заверително писмо на Банка Д. от 24.07.1987г., че сумата 2 200 лв. е прехвърлена на продавачката Г. Д. от С. А. Б., баща на ищеца, за закупуване на дворно място в [населено място].

Доведените от ищеца свидетели - Д. Б. /негов брат/ и И. Х. /без родство/ установяват, че бащата на ищеца С. Б. е купил целия имот в [населено място] за двамата си сина - 1 дка за Д. и 2, 2 дка за М.. Бащата платил имота и споделил със свидетеля Х., че е купил имот за децата си,

Свидетелката М. /сестра на ответницата/ не знае с какви средства е платен имота, но според нея съпрузите искали да си купят имот и да направят къща или евентуално да развиват бизнес; помолили родителите на М. за финансова помощ. Към този момент те живеели с родителите на ответницата. Свидетелката Т. излага, че М. работел нещо със стругове и искал да направи работилница, както и етаж за живеене. Родителите на М. дали пари за закупуване на имота. Според свидетелката парите са дадени за подпомагане на семейството.

При тези фактически обстоятелства решаващият съд е намерил за недоказано, че бащата на ищеца е заплатил цената на имота с дарствено намерение спрямо сина си. Счел е, че показанията на св. Д. Б. са пристрастни, а изнесеното от св. Х., че С. е купил имота на децата си, не означава, че имал предвид родните си две деца, а не семейството на сина си, включващо и снахата. От друга страна се е позовал на показанията на св. Т., че родителите са искали да подпомогнат семейството на сина си. С оглед на това съдът е заключил, че не е проведено пълно и главно доказване на дарственото намерение и съответно, че не е опровергана презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК отм. за съвместен принос.

Касационното обжалване е допуснато поради противоречие с посочена от жалбоподателя практика по решаващия за изхода на спора въпрос на кого е дарена от бащата на ищеца сумата, представляваща цена на закупения имот - само на ищеца или на семейството като цяло. С Решение № 84 от 26.04.2016г. по гр. д. №4903/2015г. на І г. о., Решение №222 от 24.06.2011г. по гр. д.№ 982/2010г. на І г. о., Решение №81 от 15.03.2011г. по гр. д.№ 172/2010г. на ІІг. о. и Решение №279 от 15.07.2010г. по гр. д.№ 529/2009г. на І г. о. е създадена трайна практика на Върховния касационен съд по този въпрос. Приема се за обичайно в подобни хипотези, че намерението на родителите е да дарят своето дете, но не и неговия съпруг. Наред с това, следва да се вземе предвид между кои лица е сключен договорът за дарение - ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, не може да се приеме, че и другия съпруг, който не е страна по договора, придобива подареното; обратно, ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума не е основание за трансформация на лични средства при придобиването на недвижимия имот.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е действал в отклонение на тази задължителна практика и това е довело до неправилност на обжалвания акт.

След като купувач по договора за покупко-продажба от 24.07.1987г. е само ищеца М. Б., то единствено той се явява и страна по договора за дарение, по силата на който баща му е заплатил на продавачката цената на имота. Д. намерение на С. Б. спрямо М. Б. следва да се приеме за доказано и при съвкупната преценка на гласните доказателства. Братът на ищеца установява, че баща им направил подарък на синовете си - платил 1дка за свидетеля и 2, 2 дка за брат му. Свидетелят Х. разказва, че бащата се похвалил, че е купил имот на децата си. Свидетелката Т., посочена от ответницата, също установява, че бащата на М. е дал пари за имота. При тези обстоятелства не може да бъде споделен изводът на решаващия съд, че волята е била да се надари семейството. Казаното от дарителя пред свидетеля, че купил имот на децата си, не може да бъде интерпретирано като закупуване за семейството на сина, вкл. за неговата съпруга, след като тя не участва в продажбата.

Горните изводи обуславят основателност на предявения иск, налагат отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на иска.

Ищецът има право на сторените разноски за водене на делото в трите инстанции, както следва: за касационната инстанция 80 лв. държавни такси; за въззивната инстанция 25 лв. държавна такса, за първата инстанция 50 лв. държавна такса и 550 лв. за експертизи, или общо 705 лв. Списъци с разноските не са представени и разноски за адвокатско възнаграждение не са доказани.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 533 от 05.04.2017г. по гр. д. № 33/2017г. на Варненски окръжен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 21, ал. 1 СК отм. по отношение на И. В. И. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, ет. 5, ап. 15, че М. С. Б. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.Д, ап. 13 е едноличен собственик на поземлен имот, представляващ 2200 кв. м. ид. ч. от дворно място цялото от 3200 кв. м., съставляващо УПИ IХ-318 с площ 1050 кв. м. и УПИ ХІІ-312 с площ 1900кв. м. по плана на [населено място], [община], като придобит чрез трансформация на негово лично имущество.

ОСЪЖДА И. В. И. да заплати на М. С. Б. сумата 705 /седемстотин и пет/ лева разноски по делото за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: