О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5320

гр.София, 20.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. ч. гр. д.№ 4333/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кота 2001“ ООД срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ-то гражданско отделение, № 4268 от 26.09.2024 г. по ч. гр. д.№ 3455/ 2024 г., с което е оставена без разглеждане подадената от „Кота 2001“ ООД, гр.София частна жалба срещу определение № 1504/ 18.06.2024 г. по в. гр. д.№ 2237/ 2023 г. на Софийския апелативен съд и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че изводът на другия състав на ВКС за необжалваемост на определението на апелативния съд бил неправилен и противоречал на разпоредбата на чл.70 ал.2 ГПК. Неправилно другият състав бил приел също, че е сезиран с частна касационна жалба – обжалваното определение не било акт, издаден при осъществен въззивен съдебен контрол, а било акт, с който за първи път се допускало увеличение на цената на иска. Според жалбоподателя обжалваното определение противоречи и на Тълкувателно решение № 5/ 12.07.2018 г. по тълк. д.№ 5/ 2015 г., ОСГТК, ВКС, затова моли то да бъде отменено и частната му касационна жалба да бъде разгледана по същество.

Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, другият състав на ВКС по ч. гр. д.№ 3455/ 2024 г., ІІІ-то г. о., приел, че е сезиран с частна жалба на „Кота 2001“ ООД, гр.София, срещу определение № 1504/18.06.2024 г. по в. гр. д.№ 2237/ 2023 г. на Софийския апелативен съд по чл.214 ал.1 ГПК, с което било допуснато увеличение на размера на предявените осъдителни искове. Посочил, че определение, с което е допуснато увеличение на размера на предявения иск по реда на чл.214 ал.1 ГПК, не било преграждащо развитието на делото. За това определение не била предвидена и изрична законова възможност за обжалване. Правилността на това определение можело да се прецени в производство по обжалване на постановеното по делото решение, ако бъде обжалвано. Посочил също, че в т.7б от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че само определението, с което се отказва увеличение на размера на иска, когато не е предявен като частичен, подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК, тъй като прегражда по - нататъшното развитие на делото за съответната част.

Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен. Неправилно жалбоподателят счита, че този акт противоречи на чл.70 ал.2 ГПК. Посочената разпоредба предвижда обжалваемост на определението, с което се увеличава цената на иска, а не неговият размер Както е изяснено в цитираното от самия жалбоподател Тълкувателно решение № 5/ 12.07.2018 г. по тълк. д.№ 5/ 2015 г., ОСГТК, ВКС, в обхвата на обжалваемите по реда на чл.70 ал.2 ГПК съдебни актове попадат и определенията или разпорежданията, с които, в резултат на определяне на по-висока цена на иска, в сравнение с тази, посочена в исковата молба, е указано да се внесе по-висока държавна такса, както и определенията, с които, в резултат на определена по-висока цена на предявения иск, делото е изпратено на компетентния окръжен съд, съобразно правилата за родовата подсъдност. Обжалваемостта на определението, с което се увеличава цената на иска, следва от възможността ищецът да бъде увреден чрез събиране на по-висока от дължимата държавна такса или чрез изпращане на спора за разглеждане от съд, некомпетентен по правилата на родовата подсъдност. Но определението, с което съдът увеличава цената на иска по чл.70 ГПК, е различно от определението, с което по реда на чл.214 ал.1 изр.3 ГПК се уважава искане на самия ищец за изменение само на размера на предявения иск. Последното не е преграждащо, нито изрично е предвидена възможността за обжалването му, поради което правилно другият състав е приел, че то може да се контролира само по реда на обжалване на крайния акт в производството.

Неоснователни са и доводите, че другият състав неправилно е приел, че е сезиран с частна касационна жалба. В обжалвания акт няма никакви мотиви, от които да следва, че другият състав е третирал производството пред него като касационно. Напротив, в него се съдържат съображения, почерпени от тълкувателно решение, постановено по въпроси за въззивното производство. На тълкувателно решение, постановено по въпроси за касационното производство по частни граждански дела, се позовава самият жалбоподател.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ-то гражданско отделение, № 4268 от 26.09.2024 г. по ч. гр. д.№ 3455/ 2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: