ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5464

гр. София, 26.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Д. С. Ч. касационно гражданско дело № 20248003104467 по описа за 2024 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. Н. К. и К. А. К., чрез адвокат К. Х., срещу определение № 368 от 20.06.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 290/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. /АСВТ/. С последното, след като е отменил Определение № 503/30.04.2024г. по гр. дело № 218/2023г. по описа на Окръжен съд-Р у., с което е оставено без уважение искане за изменение на Решение № 92/12.03.2024г. по гр. д. № 218/2023г. на Окръжен съд-Р у. в частта за разноските, АСВТ е изменил последното и е осъдил Н. П. И. да заплати на адвокат К. Х. от АК-Русе адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. за оказаната безплатна правна помощ на ищците по делото, вместо присъденото с решението възнаграждение от 400 /четиристотин/ лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение в частта на определения размер адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател сочи, че въззивният съд неправилно не е удовлетворил искането му за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 10250лв., като вместо това и без да съобрази размера на платения от насрещната страна адвокатски хонорар в полза на представителя му – 5125лв., е определил и присъдил занижен размер от 3000лв., който несъответства и на минималния такъв по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Искането е за отмяна на определението и присъждането на адвокатско възнаграждение в размер 5125лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 , а в условията на евентуалност - т. 3 ГПК, и поставя въпроса: „Основателно ли е възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, когато страната, отговорна да възстанови сторените по делото разноски, е уговорила същото или близко по стойност възнаграждение за защитата на своя адвокат?“ Във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 976 от 05.03.2024 г. по ч. гр. д. № 5221/2024 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК. В условията на евентуалност счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответната страна – Н. П. И., в подаден чрез адвокат А. Н. писмен отговор, счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт. За да се произнесе съдът съобрази следното:

В производството пред Окръжен съд-Р у. е осъществено процесуално представителство на ищците П. Н. К. и К. А. К. от адвокат К. Х. чрез предоставяне на безплатна правна помощ по предявен от тях срещу Н. П. И. иск по чл.19 ал.З от ЗЗД. От представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие, сключен между ищците и адвокат Х., е видно, че първите не са заплатили възнаграждение на упълномощения от тях адвокат и че последният е осъществил безплатно процесуално представителство по делото на основание чл.38 ал.1 т.З пр.2 от ЗЗД, неоспорено от противната страна. С постановеното по спора решение предявеният иск е уважен. Със същото Окръжен съд – Русе е определил на адвокат К. Х. възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищците по делото в размер на 400 лв., позовавайки се на задължителния характер на даденото в решение 24.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС тълкуване на чл.101 § 1 от ДФЕС, че определените с Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК адвокат К. Х., в качеството й на процесуален представител на ищците, е подала молба с искане за изменение на решението в частта за разноските с довод за неправилно позоваване от съда на цитираното решение на СЕС, респ. неправилна преценка на обема на оказаната адвокатска помощ, с искане за осъждането на ответника да й заплати сумата от 10 250 лв., определено съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Насрещната страна е подала отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, в който е заела становище за нейната неоснователност.

С определението си, постановено в производството по чл.248 ГПК, Окръжен съд-Р у. е отхвърлил подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, като е изложил съображения, че при определяне размера на възнаграждението, което следва да бъде заплатено на пълномощника на ищците, е съобразил цитираното решение на СЕС, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаната защита.

За да отмени това определение и да определи и присъди на ищците разноски в размер 3000лв. за адвокатско възнаграждение на адвокат Х., въззивният съд е приел, че : следва да бъде съобразено решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и даденото с него тълкуване на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. чл. 4 § 3 от ДФЕС, тъй като същото има задължителен характер по правилото на чл. 633 ГПК; че разпоредбата на чл. 38 ал. 2 изр. 2 ЗЗД, установяваща задължение за съда да определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения по наредбата, без възможност да прецени вида и количеството извършена работа, както и правната и фактическа сложност на делото, следва да се приеме за ограничаваща конкуренцията практика, в нарушение на чл. 101 § 1 от ДФЕС, поради което при определяне на размера на дължимото в случая на адвокат Х. адвокатско възнаграждение не следва да бъдат съобразявани посочените минимални размери в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; че същите могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда; че тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:вида на спора, неговата фактическата и правна сложност, интереса, вида и количеството на извършената работа. В случая, при определяне на възнаграждението на адвокат К. Х., следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че правната помощ е осъществена за изготвяне и подаване на искова молба с цена на иска в размер на 46 966.60 лв., процесуално представителство по делото в първата инстанция, проведено в три съдебни заседания с участието на адвоката и със събиране на доказателства, както и договореното между ответника и неговия адвокат възнаграждение за защита по предявения иск, реално заплатено, в размер 5 125 лв. Предвид изложените по-горе съображения относно приетите критерии, въззивният съд е приел, че на пълномощника на ищците следва да се определи възнаграждение в размер на 3 000 лв.

Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Поставеният от частния жалбоподател въпрос в изложението не е обуславящ решаващите изводи на съда и не съставлява общо основание за достъп до касация. В процесният случай възражение за прекомерност не е правено от заинтересованата страна, не е обсъждано от съда и поради това по поставения правен въпрос на частния жалбоподател съдът не е давал правно разрешение, което да обуславя и решаващите му изводи. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, то липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Затова и настоящата инстанция не присъжда разноски.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 368 от 20.06.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 290/2024 г. на Апелативен съд – В. Т.

Определението е окончателно.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________