Р Е Ш Е Н И Е

№ 646

гр. София, 12 декември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

В. М.

при участието на секретаря М. П. и в присъствието на прокурора А. Г. след като изслуша докладваното от съдия Р. П. наказателно дело № 856 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С. К., в качеството му на защитник на подсъдимия Н. Г., против въззивна присъда № 16/21.06.2024 г., постановена по внохд № 317/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

В жалбата са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. В допълнението е посочено, че подсъдимият не е дал съгласие за прочитане на обясненията от досъдебното производство, но въпреки това въззивният съд ги е приобщил към доказателствения материал по делото, с което е нарушено правото му на защита. Според защитника, допуснатите процесуални нарушения при анализа показанията на свидетелите и заявеното от самия подсъдим са довели до неправилно приложение на закона, с оглед осъждането на Г., при това с налагането му на по-тежки наказания от поисканите от прокурора в пледоарията му. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваната присъда като Г. се оправдае по повдигнатото обвинение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се измени присъдата, като се намали лишаването от свобода на три месеца и да се отмени наложеното наказанието глоба.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът адв. К. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения, като се акцентира за наличието на уговорка - при задържането Г. да поеме вината, а в съда св.Т. да каже истината, което тя не направила.

Представителят на Върховна прокуратура счита, че окръжният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 3/29.03.2024 г., постановена от Районен съд - Котел по нохд № 147/2023 г., подсъдимият Н. Ц. Г. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.3 от НК.

По протест на прокурор от РП - Сливен, ТО - Котел е образувано внохд № 317/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната и Г. е признат за виновен в това, че на 02.06.2023 г. в гр. Котел, без надлежно разрешително е държал в 3 бр. хартиени пликчета с високорисково наркотично вещество - метамфетамин, с общо тегло 0,185 гр., на стойност 4,64 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.3, предл.2, т.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 2 000 лв.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно наказанието от четири месеца лишаване от свобода, определено по силата на одобрено от съда споразумение № 44/07.12.2022 г. по нохд № 150/2022 г. на РС - Котел, отново при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.354а, ал.6 от НК процесното наркотично вещество е отнето в полза на държавата, а в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 90,50 лв.

При извършената касационна проверка настоящият състав не констатира едностранчива и превратна оценка на доказателствата при установяването на фактите, включени в предмета на доказване. След проведеното всеобхватно въззивно съдебно следствие, в което на практика са преразпитани всички свидетели по делото, в мотивите към атакувания съдебен акт са изложени подробни съображения, свързани с показанията на всеки един от тях и конкретния им принос за изясняване на фактическата обстановка относно случилото се на инкриминираната дата. Касационният състав напълно споделя изложените съображения, свързани както с оценката на показанията на свидетелите, така и защо не е кредитирана с доверие лансираната от подсъдимия защитна версия относно действителния държател на процесното наркотично вещество, разпределено в три хартиени пликчета. Изводът за достоверността на показанията на св.Т. и на полицейските служители - св.Г. и С. е обусловен от задълбочената съпоставка на изложеното от тях, което в пълна корелация и съответства на залегналите обективни данни в протокола за доброволно предаване. С основание не са кредитирани частично показанията на св.М., който като приятел на подсъдимия е помолен от него да свидетелства, след като св.Т. не спазила „уговорката“ си с подсъдимия той да поеме вината в досъдебното, а тя в съдебното производство, като заяви, че процесните наркотични вещества са нейни. Действително, в проведеното на с. з. 10.06.2024 г., въпреки че подсъдимият е заявил, че ще даде обяснения и е депозирал такива впоследствие на 21.06.2024 г., въззивният съд по реда на чл. 279, ал. 1, т.4 предл.1 от НПК е прочел обясненията му от досъдебното производство, като в мотивите е посочил, че ги ползва при установяване на фактическата обстановка по делото. Следва да се отбележи, че дадените на 10.11.2023 г. обяснения са без каквато и да е информационна стойност, тъй като не съдържат факти и обстоятелства, свързващи подсъдимия с престъплението. В тях Г., в присъствието на упълномощения му защитник, пред разследващия орган е заявил единствено, че разбира в какво го обвиняват, че е запознат с правата си, признава се за виновен и не желае да дава обяснения. В този смисъл дори да се приеме, че въззивният съд не е спазил стриктно предвидения процесуален ред за приобщаване към доказателствения материал заявеното от обвиняемия на досъдебното производство, то в конкретния случай с оглед неговото съдържание и по -конкретно липсата на такова, не може да се заключи, че по някакъв начин е засегнато пряко правото му на защита, както се твърди в жалбата, което възражение разкрива единствено субективното несъгласие на касатора с изведените в съдебния акт осъдителни фактически и правни изводи, още повече че самото признание на вината не е кредитирано от съда. Следователно в аналитичната дейност на въззивния съд не се констатират съществени пороци, които да обуславят съмнение относно авторството на инкриминираното деяние.

При отсъствието на съществени процесуални нарушения, установените чрез доказателствената съвкупност действия, извършени от подсъдимия законосъобразно са подведени под нормата на чл.354а, ал.3 от НК, с оглед вида, теглото и ниската стойност на наркотичното вещество.

При индивидуализация на наказанието са отчетени всички определящите отговорността обстоятелствата, които са от значение за обема на наказателната принуда, като наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, в минималния предвиден в закона размер. Не е останало извън вниманието на съда, че за период по-малък от около две години, освен настоящото престъпление, още четири пъти преди това подсъдимият е държал наркотично вещество от същия вид, с приблизително същото количество, за което три пъти е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, по смисъла на чл.78а от НК, а предпоследният път е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. При това положение и касационният състав счита, че не е налице, която и да е от предпоставките за приложението на чл.55 от НК, а наложената комплексна санкция като вид, размер и начин на изтърпяване в максимална степен ще съдейства за постигне целите на специалната и на генералната превенции по чл.36 от НК, поради което не са налице условията за удовлетворяване искането в жалбата за намаляване лишаването от свобода до размера на абсолютния минимум от три месеца и отмяна на наказанието глоба.

По изложените съображение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 16/21.06.2024 г., постановена по внохд № 317/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: