Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК.

По подадена от Л. Б. Л. касационна жалба с определение № 547 от 20.10.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 132 от 22.07.2019 г. по в. гр. д. № 280/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 266 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 1901/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта за уважаване на предявения от ДФ „Земеделие“ срещу Л. Б. Л. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за сумата от 742 292.86 лв., както и в частта за разноските. На касатора е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, възлизаща в размер на 14 846 лв., като е предупреден, че при неизпълнение на указанието, производството по делото ще бъде прекратено.

С молба с вх. № 8352/29.10.2020 г. по вх. регистър на Върховния касационен съд, Л. Б. Л., чрез процесуалния му пълномощник, е поискал да бъде освободен от задължението за заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в производството по чл. 290 ГПК поради липса на достатъчно средства за това. Твърди, че по отношение на него са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК – намира се в затруднено материално положение и недобро здравословно състояние. Към молбата е приложена декларация от касатора за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, пред който е направено искането при образувано вече дело, съобразно приетото в т. 12 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като съобрази данните по приложената декларация относно релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, намира молбата за освобождаване от държавна такса в производството по чл. 290 ГПК за основателна.

Съгласно постоянната практика на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

В настоящия случай, от декларацията на касатора се установява, че макар и в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, доколкото въпреки твърденията му за влошен здравен статус не прилага никакви доказателства относно това обстоятелство, същият не получава месечни доходи от какъвто и да било източник, не притежава недвижими имоти и няма открити парични влогове в търговски банки. До 2011 г. е притежавал три моторни превозни средства, които понастоящем не са в негово държане и не знае къде се намират. По отношение на търговското дружество „К.-97“ ЕООД, на което е едноличен собственик на капитала и управител, твърди, че същото не развива дейност от 2000 г. и е служебно пререгистрирано поради наложени запори. Относно учреденото на 05.07.2019 г. СД „Л., Т. и сие“, в което е неограничено отговорен съдружник, посочва, че след учредяването му дружеството не е извършвало никаква дейност, не е издавало фактури и няма приходи.

В декларацията си касаторът е посочил още, че има сключен граждански брак с А. Д. Г., която не притежава моторни превозни средства и недвижими имоти, не получава дивиденти, няма парични влогове, а единственият й доход е получавана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО в размер на 435.04 лв. Двете търговски дружества, на които тя е едноличен собственик на капитала и управител, или не развиват дейност – „Ел Ей Консулт 2017“ ЕООД, или печалбата за 2018 г. е под 1 000 лв. – „Н. К“ ЕООД.

Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че така посоченото имуществено състояние на касатора и неговата съпруга е затруднено и не му позволява да посрещне разход в размер на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната му жалба. Ето защо, при наличие на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, същият следва да бъде освободен от заплащането й, а делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата в производство по чл. 290 ГПК.

В действителност, по подадената въззивна жалба срещу постановеното по делото първоинстанционно решение апелативният съд със свое определение от 08.04.2017 г. е освободил настоящия касатор от внасяне на дължимата по тази жалба държавна такса. Така приетото разрешение за материално затруднение на страната, което препятства упражняване на предоставените й процесуални права по делото, е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата – т. 12 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С касационната си жалба обаче страната, чрез процесуалния й представител, по собствен почин и без да е указана такава нередовност на жалбата, е внесла държавна в размер на 30 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Този факт е мотивирал настоящия състав на ВКС да приеме, че повече от 3 години и половина след постановяване на определението на апелативния съд по чл. 83, ал. 2 ГПК има промяна в релевантните обстоятелства и страната вече разполага с достатъчно средства, за да внесе освен държавната такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване, така и таксата за разглеждане на касационната жалба по същество. Установените по делото данни за материалното състояние на касатора и неговото семейство понастоящем обаче сочат противното и се налага освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса за производството по чл. 290 ГПК в изложения по-горе смисъл.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Л. Б. Л. от задължението за заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната му жалба срещу решение № 132 от 22.07.2019 г. по в. гр. д. № 280/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, втори граждански състав, в допуснатата до касационно обжалване част, в размер на сумата от 14 846 лв.

Делото да се докладва на председателя на II т. о. за насрочване за публично съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: