2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 683

София, 12.11.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1357 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „М. Б продакшън” ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя А. М., чрез адв. Е. А., против въззивно решение № 3 от 2 януари 2020 г., постановено по в. гр. д. № 512/2019 г. по описа на окръжния съд в гр.София, в частта, с която е потвърдено решение № 71 от 13 май 2019 г., постановено по гр. д. № 431/2018 г. по описа на районния съд в гр.Своге, за осъждане на дружеството да заплати на Д. М. М., с адрес в [населено място], сумата 12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за лекарства и медикаменти за лечение и профилактика на уврежданията) за периода 23.12.2017 г.-17.07.2018 г., във връзка с претърпяна на 23.12.2017 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и сумата 900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и битови неудобства), във връзка с претърпяната на 23.12.2017 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, като освен това се заявяват оплаквания по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК.Сището за недопустимост на обжалвания акт се основава на твърденията за липса на пасивна...