Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 2273/2019 г., стр. 2/2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 198София, 09.11.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2273 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК.

Образувано е по молба на ответника-жалбоподател „Арес комерсиал“ ООД за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение по настоящото дело.

Искането е обосновано с доводи, че жалбоподателят не е имал възможност да вземе становище по предявената от ищеца (ответник по жалбата) претенция за разноски, че не са налице доказателства ищецът да е заплатил претендираното адвокатско възнаграждение и че същото се явява прекомерно с оглед сложността на спора и цената на исковете.

Ищецът оспорва молбата.

Молбата е неоснователна.

Оплакването, че жалбоподателят не е имал възможност да вземе становище по претенцията за разноски е неоснователно, тъй като на жалбоподателя препис от отговора на касационната жалба не се връчва, а при недопускане на касационно обжалване в закрито заседание същият има възможност да изрази становище по претендираните от другата страна разноски по реда на чл. 248 ГПК – възможност, която жалбоподателят в конкретния случай е упражнил с разглежданата молба.

Неоснователен е доводът за недоказаност уговореното адвокатско възнаграждение да е реално заплатено. Това обстоятелство се установява от отразеното в представения със списъка по чл. 80 ГПК договор за правна помощ от 19.09.2019 г., че уговореното възнаграждение е заплатено при подписването на този договор.

Неоснователно е и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Действително на база цената на исковете минималният размер на адвокатското възнаграждение...