Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Медицински колеж „Й. Ф“ при Медицински университет – гр. София, чрез процесуален представител юрк. П. против решение № 187/09.01.2020 г. по гр. д. № 8393/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, II – Г въззивен състав.

Ответницата Б. Б. Г., чрез адв. К. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решението от 11.03.2019 г. по гр. д. № 22014/2018 г. на Софийски районен съд (СРС), ГО, 71 състав за уважаване на предявените от Б. Б. Г. против касатора искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението на ищцата със заповед № ЧР – 46/26.01.2018 г. на работодателя за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „преподавател“ в специалност „Помощник фармацевт“ в ответния медицински колеж и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за времето от 01.02.2018 г. до 01.08.2018 г., в размер на 6 074. 32 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 02.04.2018 г. до изплащането й, и в полза на ищцата са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ищцата е заемала длъжността „преподавател“ в специалност „Помощник фармацевт“ в Медицински колеж „Й. Ф“ при Медицински университет - София въз основа на срочен трудов договор до заемане на длъжността с конкурс; че е проведен конкурс за тази длъжност, по силата на който е назначено друго лице да заема длъжността и поради това трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т. 8 КТ. Посочил е, че фактическият състав на визираното прекратително основание изисква кумулативното наличие на три предпоставки: 1) длъжността на уволнения работник или служител да е определена за заемане с конкурс; 2) конкурсът да е валидно проведен и да е приключил успешно и 3) лицето, спечелило конкурса да е постъпило на работа, т. е. да е започнало изпълнението на задълженията си по трудовото правоотношение, което е възникнало от конкурса. Мотивирани са съображения, че макар според установената съдебна практика провеждането на конкурс и резултатите от него да е недопустимо да се атакуват по исков ред, при уволнение на основание по чл. 325, т. 8 КТ и оспорването му с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обаче преценката за наличието на втората от посочените предпоставки неизбежно включва и преценка доколко проведеният конкурс отговаря на императивно установените от закона изисквания за неговата валидност, с оглед зачитане последиците от провеждането му. Установено е също, че длъжността „преподавател“ е включена в обхвата на разпоредбата на чл. 48 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО), а съгласно правилото на чл. 50, ал. 1 от същия закон решенията за обявяване на конкурси за заемането на длъжностите по чл. 48 ЗВО се вземат от академичния съвет по предложение на основните звена и/или филиали на висшето училище. Изтъкнато е, че нормата на 50, ал. 1 ЗВО визира всички длъжности, посочени в чл. 48 от същия и не провежда изключение за някои видове от тях. При тези данни е направен извод, че доколкото липсват твърдения и данни по делото за вземане на решение за провеждане на процесния конкурс от предвидения в чл. 50 ЗВО компетентен орган, то той е проведен незаконосъобразно и не следва да се зачитат правните последици от него.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси, които счита, че са обуславящи изхода на делото и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Тяхното съдържание е следното:

1. „Влага ли законът различен смисъл в понятията академичен състав и научно – преподавателски състав или са синоними?“;

2. „Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други по смисъла на чл. 48, ал. 2 ЗВО са длъжности от научно – преподавателския състав или от академичния състав на висшето училище предвид на това, че разпоредбата на 48, ал. 1 ЗВО съдържа две точки, в които са изброени само академичните длъжности „асистент“, „гл. асистент“, „доцент“ и „професор“ по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗРАСРБ (ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), във вр. с чл. 48, ал. 3 ЗВО?“;

3. „Какви са условията и реда, които законът предвижда за заемане на длъжността „преподавател“ във висше училище?“;

4. „Приложима ли е нормата на чл. 50, ал. 1 ЗВО за длъжности във висше училище, за които законът не предвижда заемането им да се осъществява въз основа на конкурс?“ и

5. „В случай, че във вътрешните правила на висшето училище е предвидено, че длъжностите „преподавател“ и „старши преподавател“ ще се заемат след провеждането на конкурс, следва ли за обявяването на конкурса да се вземе решение от академичен съвет по предложение на основното звено и обратното – ако висшето училище не предвижда заемането на горните две длъжности въз основа на конкурс и при наличие на свободна щатна бройка може ли ректорът да сключи трудов договор с кандидат за тази длъжност без предложение от основното звено и решение на академичния съвет на висшето училище?“

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Всички повдигнати въпроси не притежават характеристиката на общо основание по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Според там даденото обвързващо тълкуване материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). Поставените в случая въпроси са основани на хипотези, каквито не са се осъществили по делото и съответно не са разглеждани от втората инстанция, като по тях не са излагани съображения. В обжалваното въззивно решение не е обсъждано съдържанието на понятията „академичен състав“ и „научно – преподавателски състав“, нито пък е обоснован аргумент, че длъжностите на нехабилитираните лица (преподавател и старши преподавател) се числят към едната или другата от посочените групи, респ. не са разглеждани нормативно разписаните условия и ред за заемане на длъжността „преподавател“ във висше училище. Няма дадено от въззивния съд разрешение и по приложение на правилото на чл. 50, ал. 1 ЗВО спрямо длъжности във висше училище, за заемането на които не се изисква провеждането на конкурс. Отсъстват също така и изложени мотиви по валидността на проведен конкурс, който е съобразен с действащите в съответното висше учебно заведение вътрешни правила. Липсата на поставен правен въпрос, само по себе си, е достатъчно основание да не се допуска касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК.

За пълнота на изложението следва да се изтъкне и следното.

Страната не е обосновала и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разрешенията в т. 4 от горецитирания тълкувателен акт. Не е мотивирано наличието на хипотезата - „въпрос от значение за точното прилагане на закона“, с твърдение за формирана съдебна практика, която не е актуална или е неправилна, а в хипотезата – „въпрос от значение за развитието на правото“ с твърдение за непълна, неясна или противоречива уредба на конкретна норма, която изисква създаване на съдебна практика по прилагането й или нейното осъвременяване.

В заключение следва да се посочи, че касационният жалбоподател не е обосновал предпоставки в приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане на въззивното решение до касационен контрол.

Предвид изхода на делото касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените и претендирани разноски за настоящата съдебна инстанция. Те възлизат на 990 лв. – за адвокатско възнаграждение и са удостоверени в приложения договор за правна защита и съдействие, като извършеното вписване за направеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187/09.01.2020 г. по гр. д. № 8393/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, II – Г въззивен състав.

ОСЪЖДА Медицински колеж „Й. Ф“ при Медицински университет – София, БУЛСТАТ № 8313857370106 и адрес гр. София, ул.„Й. Ф“ № 3 да заплати на Б. Б. Г. от с. гр., ЕГН [ЕГН] сумата от 990 (деветстотин и деветдесет) лева – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.