№ 131

София, 04.11.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря С. Ш

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т. дело № 2645/2019 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. К., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2142 от 02.09.2019 г. по в. гр. д. № 5724/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено решение № 3945 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 15570/2016 г. на Софийски градски съд, I ГО, 9 състав, в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на В. П. П., на основание чл. 288, ал. 11 КЗ отм., вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” КЗ отм., сумата 15 500 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 08.06.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2016 година.

С определение № 386 от 03.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос - относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.

Касационната жалбоподателка поддържа оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Счита, че изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение на пострадалата ищца – 4 500 лв., е в силно завишен размер, а с оглед на конкретните обстоятелства, които са от значение при прилагане на принципа за справедливост, не би следвало да се присъжда по-висок размер. Както в жалбата,...