Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. К. ЧЛЕНОВЕ:ЗАХАРИНКА ТОДОР. Ч. при секретар В. В. и с участието на прокурора Д. П. докладваното от съдиятаЗ. Т. по адм. дело № 11579/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър гр.София, против Решение № 5402 от 17.09.2021 г., постановено по адм. дело № 2865/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена, по жалба на Столична община, р-н „Триадица“, заповед № 18-551/14.01.2021г. на Началника на СГКК-София, с одобрено изменение на КККР на р-н „Триадица“, СО, за ПИ с идентификатор № 68134.1006.260 в съответствие с имотните граници на ПИ № 1300, попадащ в кадастрален лист № 569, по кадастралния план на гр. София от 2005г., съгласно скица-проект от 16.12.2020г.

В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона, както и при неизяснена фактическа обстановка, настоява се за отмяната му. Сочи се, че отправеното от СО, р-н Триадица възражение не е придружено с доказателства за одобрен и влязъл в сила ПУП, няма данни за уредени сметки по регулация, за да се счита приложен РП, по делото не са установени проведени отчуждителни процедури по отношение на частта от имота на заявителката, попадаща в улицата, защото ако планът няма отчуждително действие и ако РП не е приложен, въпросната част от имота на заинтересованите лица не може да се възприема като имот – публична общинска собственост. Затова се твърди, че неправилно съдът е приел ирелевантност на тези факти и неизяснени в производството обстоятелства. Административният орган е обсъдил възражението на СО като го е приел неоснователно, приемайки, че в случая не е налице спор за материално право и е издал заповедта на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР – при наличие на непълнота или грешка, с оглед несъответствието спрямо действителното положение на имота, съществувало към момента на одобряване на КК. С нея не се решава спор за собственост, не се установява със СПН граница или квадратура на имотите – процесният акт е действие по поддържане на КК в актуално състояние, спрямо разположението на имота по акта за собственост.

В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответниците - С. О. район Триадица, Н. К., П. К., Т. К., В. К., Г. Р., редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Постъпил е писмен отговор по касационната жалба от ответника С. О. район Триадица, със съображения за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия си състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Оспореното решение на АССГ не страда от твърдяните касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила.

За да постанови горепосочения правен резултат с отмяна на заповедта, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган - Началника на СГКК, в рамките на регламентираните му правомощия, че същият е в предвидената писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проследявайки последователно наличните по делото доказателства, съдът е приел, че след като при нанасянето на имот 68134.1006.260 по скицата-проект от 16.1.2020г. се засягат границите и площта на имот с идентификатор 68134.1006.1206, /с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, като от неговата площ се отнемат 266 кв. м. и в хода на административното производство е постъпило възражение от С. О. район Триадица/, е изведен извода за наличие на спор за материално право. Последният следва да бъде решен от общия съд и едва след това би могло да се инициира производство по изменение на КК за имот 68134.1006.260, съответно това да доведе и до приемането на нов РП по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени точно и противно на твърденията на касационния жалбоподател - въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са твърденията и възраженията на страните, а изложените подробни мотиви на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция.

Неоснователно касаторът оспорва извода за наличие на спор за материално право, позовавайки се на непълнота и грешка, с оглед отразеното в КК и действителното състояние на имота. След като с процесното изменение се променят границите на ПИ на заявителката, а с това се намалява площта на реализираната улица-тупик с 266 кв. м., /за която, съгласно ЗОС не се съставя АОС/, то очевидно е налице спор за материално право, в какъвто смисъл са направеното от СО възражение и изложените от съда изводи, успешно позовани на практиката на ВАС и ВКС - т. р. № 8/23.02.2016г. по т. д. № 8/2014г. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КК и КР, когато съдържат непълноти или грешки, отстраняването им е е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние, съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, но когато същите са свързани със спор за материално право, както в случая, изменения са допускат след решаването му по съдебен ред - чл. 54, ал.2, изр. 2 ЗКИР, т. е. по общия, а не по административен ред. В този смисъл с основание се възразява, че въпросите дали РП има отчуждително действие, дали е приложена уличната регулация и уредени ли са сметките по регулация за двата процесни имота, не касаят производството по чл. 54, ал. 1, 2, и 4 ЗКИР. Освен това, ответната пред АССГ страна не е проявила процесуална активност за събиране на доказателства, затова е и некоректно да се навежда липсата на такива като порок в процесуалните действия на съда.

При тези съображения, като правилно, процесното решение следва да бъде оставено в сила, не са налице твърдяните отменителни основания на чл. 209 т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5402 от 17.09.2021 г., постановено по адм. дело № 2865/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена, по жалба на Столична община, р-н „Триадица“, заповед № 18-551/14.01.2021г. на Началника на СГКК-София, с одобрено изменение на КККР на р-н „Триадица“, СО, за ПИ с идентификатор № 68134.1006.260 по кадастралния план на гр. София от 2005г., съгласно скица-проект от 16.12.2020г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Колев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ З. Т. п/ Севдалина Червенкова