Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Ч. ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА КЕМАЛОВАБРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаБ. М. по адм. дело № 11591/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. подадена чрез процесуалния представител адв. Д., срещу решение № 1432 от 02.08.2021 г., постановено по адм. дело № 60/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 18-13393/19.12.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Благоевград и е осъден да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е разгледал възражението за наличие на спор за материално право, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК. Възразява се, че неправилно съдът приема, че не са установени нови факти, които да са основание за различно тълкуване от административния орган на закона. Според касатора неправилно административният съд приема, че не е необходимо уведомяване на община Сандански, като заинтересована страна по реда на чл. 26 от АПК. Твърди се още, че наличието на спор за собственост е установено в съдебното производство, въз основа на изслушаните съдебно-технически експертизи, който се явява пречка за одобряване на процесното изменение.Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – началник на СГКК – Благоевград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „С. Н. ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на кмета на О. С. срещу заповед 18-13393/19.12.2019 г. на началника на СГКК – Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта за сграда с идентификатор 65334.300.1611.8, находяща се в имот с идентификатор 65334.300.1611. Изменението е поискано със заявление рег. № 01-387490/05.12.2017г. от „С. Н. ООД, в качеството му на собственик на сграда с идентификатор 65334.300.1611.8, като същото се състои в коригиране формата на сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 на основание влязло в сила съдебно решение № 2226/28.12.2018 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменен мълчалив отказ на началника на СГКК по заявление рег. № 01-387490/05.12.2017г. в частта, с която е поискано да се допусне изменение на КККР, изразяващо се в коригиране на формата на сграда в частта отнасяща се до самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 с предназначение – за търговска дейност, и прилежащата част – тераса, част от сградата. Цитираното решение е оставено в сила с решение № 15824/20.11.2019 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2434/2019 г. В първоинстанционното производство е приета и съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесната тераса е посочена като прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.1611.8.14, както и същата е описана в нотариален акт № 72, том III, рег. № 3844, дело № 426/2001 г. и е съществувала към момента на одобряване на кадастралната карта и е била част от сграда с идентификатор 65334.300.1611.8. Разпитано в съдебно заседание вещото лице заявява, че съществуващата регулационна линия реже съществуващата тераса, която е на терена на приземния етаж. По делото е допусната и повторна съдебно-техническа експертиза, съгласно която коригирането на формата на процесната сграда е за сметка на имот с идентификатор 65334.300.3006, както и че терасата, съгласно екзекутиви, представлява английски двор – отдушник за двата подземни етажа, поради голяма денивелация. Констатирано е от вещото лице, че частта от сградата, на която лежи терасата, на практика лежи върху оградните стени на английския двор, което е част от сградата и е строена заедно с нея. Според експертизата процесната сграда в площта и формата по процесното изменение съответства на действащия преди одобряване на кадастралната карта кадастрален план на гр. Сандански, както и на съществуващото на място положение на сградата. По делото е допусната трета съдебно-техническа експертиза, съгласно която височината на прилежащата тераса от нивото на съществуващия терен е от 0.45 м. в северната част до 0.80 м. в южната част, като по отношение на наземния етаж на сградата, част от западната граница не отговаря на изискването на § 1, т. 1, изр. трето от Наредба № РД-02-20-5/2016 г., но е налице подземно застрояване и конструктивни елементи – колони с фундаменти и подпорна стена, ограничаващи площта на сградата, в която е разположена процесната терасата, като същите представляват част от общата конструкция и реализирана граница на сградата. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е заявило, че процесното изменение съответства на експертизата, приета по адм. дело № 255/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимата материално-правна разпоредба. Прието е от съда, че доколкото оспорената заповед е издадена въз основа на съдебно решение по чл. 173, ал. 2от АПК, не е необходимо повторно уведомление по чл. 26 от АПК до О. С. Според административния съд в процесния случай, при връщане на преписката на началника на СГКК – Благоевград с влязлото в сила решение по адм. дело № 255/2018 г., са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона – § 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5/2016 г./ и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР относно заснемането на тераса, с площ от 91.74 кв. м., към обект с идентификатор 65334.300.1611.8.14, с които ответникът се е съобразил при издаването на оспорената в настоящото производство заповед. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като е приел също така, позовавайки се на заключението на вещото лице Митева, че указанията на съда по адм. дело № 255/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград са изпълнени относно наличие на основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за нанасяне в КККР на тераса с площ от 91.74 кв. м. към самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.1611.8.14, като заснемането й чрез коригиране границите на сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 е изпълнено точно с оспорената заповед в графичната й част. Според административния съд коригираната с процесната заповед форма на сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 изменя и имотната граница на имот с идентификатор 65334.300.3006 с имот с идентификатор 65334.300.1611, но в границите на площта от 91.74 кв. м. – площта на терасата, като прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.1611.8.14, съобразно указанията на съда за заснемането й в решението по адм. дело № 255/2018 г. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че не са установени нови факти, които да са основание за различно тълкуване на закона – чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, както и че от всички приети експертни заключения е изяснено, че терасата на място е прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.1611.8.14 /сладкарница/, прилежаща част към обекта на приземения етаж /сладкарница/ и е в строителните книжа за процесната сграда и част от конструкцията й. Според съда спорните въпроси по приложението на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г. – наличието на пречка за заснемането на терасата по аргумент на противното, поради липсата на ограждащи стени на терасата, са разрешени в производството по адм. дело № 2434/2019 г. по описа на ВАС, като пререшаването на същите въпроси в настоящото производство е изключено в съответствие с чл. 177, ал. 1 вр. чл. 159, т. 6 от АПК. Съдът приема също така, че не подлежи на разглеждане и възражението за незаконосъобразност на оспорената заповед по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /спор за материално право/ – арг. от чл. 177, ал. 3 от АПК, като в рамките на производството по оспорване на мълчаливия отказ на началника на СГКК – Благоевград за заснемането на терасата като част от сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 съдът е отхвърлил наличието на спор за материално право като пречка за одобряване на исканото изменение на КККР. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед.

Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, в случая към 2009 г., а не след одобряването й. В тази връзка правилно съдът е приел, че е налице такова основание по отношение на исканото изменение на кадастралната карта, тъй като както от събраните по делото доказателства, включително и приетитe съдебно-технически експертизи, така и от соченото фактическо основание за издаване на процесната заповед – влязлото в сила решение № 2226 от 28.12.2018 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 255/2018 г., по несъмнен начин е установено, че по отношение на съществуващата на място сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 е налице грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като при отразяването й в одобрената през 2009 г. КК неправилно в очертанията на сградата не е включена процесната тераса, която съществува на място, не представлява самостоятелен обект и е прилежаща част към нанесения самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.1611.8.14 /кафе – сладкарница/.

В настоящия случай, доколкото процесното коригиране на формата и границите на сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 е отразено в кадастралната карта в изпълнение на влязлото в сила решение № 2226 от 28.12.2018 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 255/2018г., правилно съдът е приел също така, че липсата на повторно уведомяването на О. С. по чл. 26 от АПК не съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като общината е била страна в съдебните производства по адм. дело № 255/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград и адм. дело № 2434/2019 г. по описа на ВАС.

Правилен е и извода в обжалваното решение, че административният орган е следвало да съобрази при издаване на оспорената заповед влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 255/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, тъй като дадените в него указания по тълкуването и прилагането на закона - § 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, относно заснемането на процесната тераса с площ от 91.74 кв. м. към самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.1611.8.14, в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК са били задължителни за административния орган, като обратното би породило нищожност на административния акт - по аргумент от чл. 177, ал. 2 от АПК. По делото безспорно се установява, че с оспорената заповед е заснета към сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 именно индивидуализираната в експертното заключение по адм. дело № 255/2018 г. по площ и граница тераса от 91.74 кв. м., съобразно които площ и граници са указанията на съда към административния орган за заснемането й. Както и правилно е приел административният съд, спорните въпроси относно наличието на пречки за заснемане на процесната тераса, вече са били разрешени в производството по адм. дело № 2434/2019 г. по описа на ВАС, и пререшаването на същите въпроси е изключено в съотвествие с чл. 177, ал. 1 от АПК в настоящото съдебно производство.

Неоснователно се явява и възражението на касатора, че неправилно съдът приема, че не са установени нови факти, които да са основание за различно тълкуване от административния орган на закона, както и че не се установява спор за материално право. В тази връзка следва да се има предвид, че и трите приети по делото съдебно-технически експертизи установяват обстоятества, които вече са били установени и в съдебните производства по адм. дело № 255/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград и адм. дело № 2434/2019 г. по описа на ВАС. Видно от заключенията на вещите лица процесната тераса е съществувала към момента на одобряване на кадастралната карта и е била част от сграда с идентификатор 65334.300.1611.8 - прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.1611.8.14 /сладкарница/, както и същата е част от конструкцията на сградата. Действително по делото се установява, че процесната тераса попада в имот с идентификатор 65334.300.3006, това обстоятелство обаче е било установено и в съдебните производства по адм. дело № 255/2018 г. и адм. дело № 2434/2019 г., в които съдът е отхвърли наличието на спор за материално право като пречка за одобряване на исканото измение на КККР. Изрично в мотивите на решение № 15824/20.11.2019 г. по адм. дело № 2434/2019 г. ВАС приема, че процесната тераса не представлява самостоятелен обект, а е неразделна /прилежаща/ част от сграда с идентификатор 65334.300.1611.8, попада в приложното поле на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г. и следва да бъде нанесена в КК в границата на сградата – чл. 23 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. В тази връзка следва да се има предвид също така, че съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г., спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая такъв спор между касатора и ответната в настоящото производство страна – „С. Н. ООД, не се установява, доколкото по делото безспорно се установява, че процесната тераса е описана в нотариален акт № 72, том III, рег. № 3844, дело № 426/2001 г, с който С. Н. ООД се легитимира като собственик на сграда с идентификатор 65334.300.1611.8.

Поради това като достига до изводи в този смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Благоевград е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалните представители на ответника началника на СГКК – София и на ответника „С. Н. ООД за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1432 от 02.08.2021 г., постановено по адм. дело № 60/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на Службата по геодезия, картография и кадастър – София сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на „С. Н. ООД, с ЕИК[ЕИК], сумата в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Севдалина Червенкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. К. п/ Бранимира Митушева