О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 97

[населено място] 04.02.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1602/15г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 05.01.2015г. по в. гр. д.№ 326/14г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решение от 21.07.14г. по гр. д.№70061/14г. на Районен съд Монтана, с което е отхвърлен предявеният от касатора, в качеството му на цесионер по сключен с [фирма] договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.12г., против Й. Ц. В. иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че същият като поръчител е задължен солидарно с Г. М. Т. спрямо [фирма] за суми по договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2008г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 т. 2 от ГПК по ч. гр. д.№1388/11г. по описа на Районен съд Монтана.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се извода на въззивния съд, че вземането не е изискуемо поради липса на изрична клауза за автоматична предсрочна изискуемост в договора за кредит и липса на нарочна покана до длъжника, с която същият да е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с покана за изпълнение. Твърди, че този извод не е съобразен с изрично изразената воля на страните, тъй като в договора не е предвидено задължение за кредитора...