Р Е Ш Е Н И Е

№ 50147

Гр.София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П

ЧЛЕНОВЕ: М. Р

Д. П

при участието на секретаря Р. С, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.464 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. В. срещу решение №.164/26.10.18 по г. д.№.441/18 на Сливенски окръжен съд, ГО-с което, след отмяна на решение №.931/19.07.18 по г. д.№.647/18 на Сливенски районен съд, предявеният от касаторката иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. с чл. 211 ЗМВР отм. за признаване за установено, че има право на допълнителен платен отпуск за компенсиране на положения от нея извънреден труд над 50 часа на тримесечие в размер на общо 873 часа за периода от първото тримесечие на 2003г. до 30.06.2014 е отхвърлен като неоснователен поради погасяване на правото по давност. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на претенцията ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието /ГДИН при МП/ оспорва жалбата.

С определение №.317/20.04.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпрос относно възможността правата на допълнителен платен отпуск за положен извънреден труд по чл. 229 ал. 9 /ал. 8/ от ЗМВР от 1997 /отм./ и по чл. 212 ал. 1 т. 3 ЗМВР от 2006г. да се погасяват по давност поради неупражняване.

С обжалваното решение е прието, че предявеният установителен иск е допустим, но погасен по давност. От фактическа страна е препратено към мотивите на първата инстанция – съгласно които...