О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 11.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр. дело №464/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6717/19.11.2018 г., подадена от адвокат Н. П. – процесуален представител на ищцата П. П. от [населено място], против решение №164/26.10.2018 г. по гр. д.№441/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г. о.
С обжалваното решение въззивната инстанция е отхвърлила предявения от П. В. против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.211 ЗМВР отм. за признаване на установено на право на допълнителен отпуск като компенсиране за положен извънреден труд над 50 часа в размер на 873 часа за периода от първото тримесечие на 2003 г. до 30.6.2013 г. като неоснователен.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросите: приложим ли е институтът на погасителната давност към установителните искове по чл. 124, ал.1 ГПК; приложима ли е тригодишната давност по чл. 358, ал.1, т.3 КТ по отношение на претенцията за признаване право на допълнителен отпуск по чл. 212, ал.1, т.3 ЗМВР от 2006 г. (отм.) в определен размер са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи, че въпросите може ли неупражненото право на платен отпуск да бъде погасено по давност и приложими ли са чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл за правото на допълнителен отпуск за положен труд по ЗМВР, които са възникнали след 01.03.2011 г. са разрешени в противоречие с РКС № 12 от 2010 г. по КД № 15 от 2010 г. на КС на РБ и Директива 2003/88/ЕО; че в противоречие с РКС № 12 от 2010 г. по КД № 15 и практиката на ВКС по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Съдът намира, че производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК, тъй като един от поставените въпроси в изложението е предмет на тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. дело № 464/2019 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., до постановяване на тълкувателно решение по т. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: